Отваря главното меню

Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, академик на Българската академия на науките.[1]

Ефрем Каранов
български фолклорист
портрет от 1900 г.
портрет от 1900 г.

Роден
Починал

Образование Одески национален университет
Научна дейност
Област Етнография, история
Образование Новоросийски университет
Семейство
Баща Цветко Стоянов Гайранца
Майка Елена Каранова
Ефрем Каранов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Ефрем Каранов

Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Северна Македония, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Цвятко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци. Брат е на учителя и общественик Иван Каранов. Самият Каранов пише в спомените си: „Роден съм от родители българе“.[2]

Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград. След това в 1867 година заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия, като е издържан от Одеското българско настоятелство. Завършва гимназия в 1872 година а през юни 1875 година завършва и славянска филология в Новоросийския университет.[1] В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (днес Българска академия на науките). Става дописен член на БКД в 1875 г.[3]

В 1875 година се връща в родината и става учител в Щип. Изгонен е от местните турци като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил. По време на Руско-турската война служи в руското командване. Между 1879 и 1881 г. преподава в Самоковската семинария.[1] След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.[1]

Между 1881 и 1886 г. и 1887 и 1891 година е учител в Кюстендилското педагогическо училище, където работи със Стоян Заимов. Директор е на третокласното училище в града, а през 1884 г. става действителен член на БКД. В Кюстендил развива активна обществена и научна дейност – основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“.[1] Между 1885 и 1887 г. е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил[4].

 
Паметна плоча на стената на дома на акад. Ефрем Каранов, Кюстендил

През 1895 г. Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател.[5][1] Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След Четническата акция, по време на която неговият дом се е ползвал за главна квартира на въстаниците.[3] и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов, на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация[6].

Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич.[3] Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански,[3] а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други. След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой – убит в 1925 година, Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност. Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.[7]

Ефрем Каранов умира в Кюстендил през 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.[8][9]

ТрудовеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 177.
  2. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 9.
  3. а б в г Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 178.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 318.
  5. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. с. 20.
  6. Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.63 – 65.
  7. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 65 – 67.
  8. Енциклопедия „България“, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
  9. Попов, Жеко. „Ефрем Каранов – Жизнен път и творческо дело“, в: Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1991.

Външни препраткиРедактиране