Крепостта Св. Елисавета (Кропивницки)
Крепостта Св. Елисавета (на украински: Фортеця Св. Єлисавети) това е бивша крепост в град Кропивницки, в географския център на Украйна
| Крепостта Св. Елисавета Фортеця Св. Єлисавети | |
 модерен изглед отгоре | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Украйна |
| Терит. единица | Кировоградска област |
| Местоположение | Кропивницки |
| Стил | Земна крепост |
| Архитект | Иван Глебов, Л. Менцелиус |
| Строител | украински казаци |
| Основател | Иван Хорват |
| Строителство | 1754 |
| Известни обитатели | Ефрем Мухин |
| Статут | Паметник на архитектурата |
| Състояние | руини |
| Собственик | публичен домейн |
История
редактиране.jpg)
След образуването на Нова Сърбия върху земите на украинските казаци, крепостта е създадена, за да защити териториите на сръбските заселници от татарски набези. Крепостта Св. Елисавета е построена според указ на Сената, който създава и Нова Сърбия. Указът е подписан от императрица Елизавета на 4 януари 1752 г. Въз основа на указа на сръбския полковник Иван Хорват е връчена благодарствена грамота, а Иван Глебов получава инструкция [1][2].
Хадиачско-Миргородският полк от украински казаци (1390 души) пристигна за изграждането на крепостта и завърши основната работа за четири месеца: от 12 юни до октомври 1754 г. По време на работата 72 запорожци умряха, 233 се разболяха и 855 избягаха в Сеч [3].
.svg)
Крепостта Св. Елисавета е участвала във военни действия само веднъж. Това се случва по време на Руско-турска война (1768 – 1774), чиято първа кампания започва през 1769 г. с нахлуването на кримския хан Кирим Гирей в Елисаветградска губерния. На 4 януари предвожданата от него 70-хилядна турско-татарска армия преминава границата и на 7 януари спира край Св. Елизабетинската крепост, в която се криеше генерал Исаков с гарнизона и местните жители. Кримците плячкосват околните села и поробват местните жители, но защитниците на града успешно отблъскват татарските атаки и прогонват нашествениците. Това беше последната кампания на кримските татари в Украйна [4].
От 1775 г. крепостта Св. Елисавета окончателно губи отбранителното си значение. През 1784 г. крепостта е ликвидирана, а цялата артилерия е транспортирана до Херсон. Постепенно, в продължение на няколко години, крепостта е обезоръжена. През 1794 г. тук все още се съхраняват 162 оръдия, които обслужват 277 стрелци. Оръдия и артилерийски припаси се изнасят в пограничните градове, главно в Херсон. През април 1795 г. 5 оръдия са изпратени в Новомиргород. В някогашната крепост са оцелели само две оръдия - те са монтирани на каменни постаменти на входа от бившата главна порта.
Пълното отменяне на статута на крепостта става на 15 март 1805 г. Гарнизонът е разпуснат, но в казармата дълги години се помещава батальон (три роти). Контурът на крепостта става емблема на града [5]
На територията на бившата крепост има мемориални комплекси, посветени на героите от Втората световна война и Руско-украинската война (2014-) [6]. Също през 2016 г. е създаден мемориал на жертвите на Гладомора (градът губи 2238 жители през 1932–1933 г.) [7].
Бележки
редактиране- ↑ на доповіді Сената «Генваря 4 дня 1752 года подписано Ея императорского Величества рукою тако: быть по сему, а данную генерал майору Глебову инструкцию велено оной крепости учинить наперед план и для рассмотрения прислать в военную коллегию». Центральний державний військово-історичний архів Росії Ф.349, інв.№ 9, спр.1445, стор.2-4
- ↑ Хто креслив перші плани фортеці Святої Єлисавети
- ↑ Фортеця Святої Єлисавети
- ↑ О устройстве новых укреплений по границам Екатеринославской губернии
- ↑ Кривенко В. Герб і прапор Кіровограда // Знак. — 1998. — № 17. — С. 5.
- ↑ Історичні вали фортеці Св. Єлисавети
- ↑ Загальноукраїнський том Національної книги пам'яті жертв Голодомору 1932–1933 років в Україні