Кировоградска област
Кировоградска област (на украински: Кіровоградська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 24 588 km² (14-о място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 936 972 души[2] (23-то място по население в Украйна, 2,18% от нейното население). Административен център е град Кропивницки (до 2016 г. се нарича Кировоград). Разстояние от Кропивницки до Киев по шосе 300 km, с железопътен транспорт — 392 km[3].
Кировоградска област Кропивницька область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Кропивницки |
Площ | 24 588 km² |
Население | 936 972 души (2019) 38,1 души/km² |
Райони | 21 + 4 |
Губернатор | Андрий Валерийович Назаренко[1] |
Официален сайт | www.kr-admin.gov.ua |
Кировоградска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПрез 1754 г. след образуването на Нова Сърбия, по нареждане на руснаците украинските казаци построяват крепостта Св. Елизавета за защита на тези земи от набезите на кримските татари, а селището възникнало край нея през 1765 г. официално е утвърдено за град Елисаветград и вторично през 1782 г. През 1924 г. градът е преименуван на Зиновиевск, през 1934 г. на Кирово, на 10 януари 1939 г. на Кировоград, а от 14 юли 2016 г. се нарича Кропивницки. През същата 1754 г. източно от крепостта Света Елисавета възниква селището Усовка, което през 1784 г. е признато за град Александрия. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1938 г. до 1974 г. На 10 януари 1939 г. е образувана Кировоградска област, като са отделени райони от Николаевска, Одеска и Полтавска област.
Географска характеристика
редактиранеКировоградска област е разположена в централна част на Украйна. На север граничи с Черкаска област, на североизток – с Полтавска област, на изток – с Днепропетровска област, на юг – с Николаевска област, на югозапад – с Одеска област и на запад – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 24 588 km² (814-о място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 150 km.[4]
Областта е разположена покрай десния бряг на река Днепър и територията ѝ изцяло се заема от южните части на обширното Приднепровско възвишение с преобладаващи височини от 150 до 200 m, максимална 269 m ( , в южната ѝ част, на 2 km югозападно от село Кропивницкое в Новоукраински район). Цялата равнинно-вълниста повърхност на областта е силно разчленена от мрежа от дълбоки речни долини и суходолия, като разчленеността се увеличава от юг на север и североизток.[4]
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,4 °C, -5,6 °С, минимална -35 °С. Лятото е горещо със средна юлска температура 20 – 21,4 °C, максимална 40 °С. Годишната сума на валежите е около 400 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 200 – 210 денонощия.[4]
Територията на областта почти на половина се поделя между водосборните басейни на реките Днепър (източната част) и Южен Буг (западната част). На североизток, по границата с Полтавска област преминава участък от средното течение на Днепър, като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (долната му част) и част от „опашката“ на Днепродзержинското водохранилище. По-значителните притоци на Днепър са Тясмин, Ингулец (горното течение), Цибулник и др. В западната част на областта протича участък от средното течение на река Южен Буг (влива се в Черно море) с притоците си Ингул (горното течение), Синюха, Синица и др.[4]
В почвената покривка преобладават черноземните почви. Северозападните райони са заети от мощни и деградирали черноземи, редуващи се с участъци от оподзолени черноземи, сиви и тъмносиви оподзолени горски почви. В югоизточните райони господстват обикновените среднохумусни черноземи, а в крайния югоизток – малохумусните. Кировоградска област е разположена на границата между степната и лесостепната зона, като и в двете зони около 90% от повърхността им представляват обработваеми земи. Горите и храстите заемат 4,5% от територията ѝ, като се представени както от големи горски масиви, така и от малки участъци с преобладаване на дъб, габър, ясен, клен, бор, липа и др. По долините на реките и по вододелните лесостепни части има малки горски дъбрави, в т.ч. „Чорни Лес“, „Голочански Лес“. Животинският свят е характерен за степната и лесостепната зона: сърна, дива свиня, бурсук, лисица, норка, лос, заек, различни гризачи – лалугер, хамстер, мишка и др. Птичият свят е представен от гугутка, ястреб, пъдпъдък, дива гъска, дива патица, дропла, орел и др.[4]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Кировоградска област област е наброявало 936 972 души (2,18% от населението на Украйна). Гъстота – 38,11 души/km². Градско население – 62,21%. Етническият състав включва около 90 националности, в т.ч.: украинци 90,1%, руснаци 7,5%, молдовани 0,7%, беларуси 0,4%, българи 0,2% и др.[2]
Най-компактното население на българи в Кировоградска област е в Олшанка, които често наричат себе си алфатарски българи.[5]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Кировоградска област се дели на 4 областни градски окръга, 21 административни района, 12 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение, 27 селища от градски тип и 2 градски района (в град Кропивницки).[2]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Кропивницки (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Александрия | 55 | 91 947 | гр. Александрия | 79 289 | 75 | Александрийское, Пантаевка |
2. Знаменка | 15 | 27 482 | гр. Знаменка | 22 444 | 40 | Знаменка Вторая |
3. Кропивницки | 103 | 240 585 | гр. Кропивницки | 232 052 | - | Новое |
4. Светловодск | 85 | 52 899 | гр. Светловодск | 45 312 | 135 | Власовка |
Административен район | ||||||
1. Александрийски | 1900 | 34 875 | гр. Александрия | 75 | Новая Прага, Приютовка | |
2. Александровски | 1159 | 27 021 | сгт Александровка | 8464 | 81 | Елизаветградка, Лесовое |
3. Благовешченски | 701 | 22 608 | гр. Благовешченское | 6051 | 247 | |
4. Бобринецки | 1496 | 25 703 | гр. Бобринец | 10 758 | 54 | |
5. Гайворонски | 695 | 37 677 | гр. Гайворон | 14 523 | 283 | Завале, Салково |
6. Голованевски | 992 | 29 947 | сгт Голованевск | 5857 | 261 | Побугское |
7. Добровеличковски | 1297 | 33 684 | сгт Добровеличковка | 5575 | 105 | гр. Помошная |
8. Долински | 1276 | 33 937 | гр. Долинская | 18 792 | 75 | Молодьожное |
9. Знаменски | 1334 | 22 114 | гр. Знаменка | 40 | ||
10. Компанеевски | 967 | 14 955 | сгт Компанеевка | 4429 | 31 | |
11. Кропивницки | 1557 | 36 998 | гр. Кропивницки | - | ||
12. Маловисковски | 1248 | 42 885 | гр. Малая Виска | 10 382 | 61 | Смолино |
13. Новгородковски | 997 | 15 494 | сгт Новгородка | 5675 | 37 | |
14. Новоархангелски | 1206 | 24 453 | сгт Новоархангелск | 6121 | 150 | |
15. Новомиргородски | 1032 | 28 391 | гр. Новомиргород | 11 117 | 80 | Капитановка |
16. Новоукраински | 1668 | 41 633 | гр. Новоукраинка | 16 858 | 71 | |
17. Олшански | 645 | 12 565 | сгт Олшанка | 4596 | 130 | |
18. Онуфриевски | 889 | 18 110 | сгт Онуфриевка | 3855 | 119 | Павлиш |
19. Петровски | 1195 | 23 946 | сгт Петрово | 7150 | 119 | Балаховка |
20. Светловодски | 1219 | 12 226 | гр. Светловодск | 135 | ||
21. Устиновски | 942 | 13 036 | сгт Устиновка | 3424 | 85 |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Указ на президента на Украйна № 361/2020
- ↑ а б в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)
- ↑ Стратегия за развитие на Кировоградска област за периода до 2020 г., С. 37 (на украински)
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кировоградская область, т. 12, стр. 186 – 187
- ↑ Гавазов, М. Алфатарските българи в Олшанка - минало, бит, съвремие: (230 години от тяхното изселване) / М. Гавазов. - Силистра, 2004. - 98 c.