Крешимир III (на хърватски: Krešimir III) е хърватски крал от рода Търпимировичи царувал между 1000 г. и 1030 г. Той е по-малък брат на Светослав Суроня. След като Суроня поема властта през 997 г., Крешимир заедно с другия си брат Гоислав I оспорват властта му и в страната избухва гражданска война. Крешимир и Гоислав се обръщат за помощ към българския цар Самуил и той подтикнат от факта, че Суроня е съюзник на Византия и следователно негов враг, нахлува в Хърватия и опустошава Далмация чак до Задар[1], след което предава контрола върху завоюваната територия на двамата братя. Гражданската война продължава до преврата в 1000 г., когато бунтовниците успяват да свалят Суроня от трона. Светослав Суроня намира спасение в Унгария, където умира, а Крешимир и Гоислав си поделят властта.

Крешимир III
крал на Хърватия
Управление1000 – 1030
НаследилСветослав Суроня
НаследникСтефан I Крешимирович
Лични данни
Семейство
БащаСтефан Държислав

Около 1015 г. Крешимир получава от василевса почетната титла патриций (patricius) изглежда като награда за проромейската си политика.

През лятото на 1018 г. Крешимир подновява войната с Венеция в опита си да си върне загубените по времето на Суроня територии по Адриатическото крайбрежие. Но градовете по крайбрежието поискват помощ от дожа Отоне Орсеоло, който се намесва и успешно отблъсква нападенията на хърватите. Островите Крък и Раб предпочитат да са под контрола на републиката и се договарят да ѝ плащат ежегоден данък.[2]

На 1 септември 1004 г. Василий Войоанис, ромейски военачалник по всяка вероятност от български произход, преминал на страната на Византия след завладяването на България[3], нахлува по Адриатическото крайбрежие и пленява съпругата на Крешимир. Пленницата е отведена отначало в Бари, а след това в Константинопол.[4]

След смъртта на император Василий II през 1025 г. Крешимир спира да плаща данък на империята.[5] През 1027 г. отново прави опит да си върне контрола върху градовете в Далмация, този път подкрепен от Стефан I Унгарски. Има предположение базирано на една хроника, че е възможно Крешимир да е взел участие във войната срещу императора на Свещената римска империя Конрад II през 1030 г. на страната на Унгария, но това не е потвърдено от друг източник.[6]

Около 1020 г. в Хърватия се завръща неговият племенник Стефан Светославич, син на Светослав Суроня, начело на унгарски наемници, с помощта на които завзема Славонска Хърватия. Обявен е за бан на Славонска бановина и тази провинция до 1074 г. остава под властта на неговите потомци, бидейки само формално част от Хърватия, но в действителност подчинена на Унгарското кралство.

През 1030 г. Крешимир е наследен на престола от сина си Стефан I Крешимирович.

Източници

редактиране
  1. Љетопис Попа Дукљанина, приредио Фердо Шишић, Београд-Загреб, 1928
  2. Šišić, pp. 479
  3. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София 1995. Стр. 262
  4. Rački doc. 434
  5. Rački doc. 434
  6. Švab, pp. 138
Светослав Суроня крал на Хърватия (1000 – 1030) Стефан I Крешимирович