Отоне Орсеоло
Отоне Орсеоло (на италиански: Ottone Orseolo, също Urseolo), (ок. 993 - † 1032) e двадесет и седми дож на Република Венеция от 1009 до 1026 г.
Отоне Орсеоло Ottone Orseolo | |
Роден |
993 г.
|
---|---|
Починал | 1032 г.
|
Семейство | |
Род | Орсеоло |
Баща | Пиетро II Орсеоло |
Братя/сестри | Джовани Орсеоло |
Деца | Петер Орсеоло |
Отоне Орсеоло в Общомедия |
Отоне е от фамилията Орсеоло, син на двадесет и шестия дож Пиетро II Орсеоло (упр. 991-1009) и на Мария Кандиано, дъщеря на двадесет и четвъртия дож Витале Кандиано.
На 12 години баща му го прави съ-дож, след като по-големият му брат Джовани умира от чума. Отоне е кръстен от немския император Ото III.
Отоне се жени през 1003 г. за Илона (според някои източници Гизела или Мария), дъщеря на унгарския велик княз Геза Унгарски от рода Арпади и сестра на крал Стефан I Унгарски[1]. Синът на Отоне, Пиетро Орсеоло, е определен от Стефан за негов наследник като унгарски крал и управлява Унгария от 1038 до 1041 г. и после след тригодишно прекъсване от 1044 до 1046 г.
Благородниците на Венеция изпращат Отоне Орсеоло и неговия брат Орсо Орсеоло, назначен от него за патриарх на Градо, в изгнание в Истрия. Той е върнат и втори път го изпращат в изгнание, този път с обръсната брада в Константинопол. През 1032 г. Отоне Орсеоло отново е избран за дож, но умира в Константинопол.
Деца
редактиране- Петер Орсеоло, крал на Унгария
- Фроца (или Фровила, преименувана на Аделхайд, † 17 февруари 1071), омъжена за маркграф Адалберт († 26 май 1055) от рода Бабенберги, маркграф на Остаричи.
Източници
редактиране- Andrea da Mosto, I dogi di Venezia. Milano 2003.
- Romanin, Samuele, Storia documentata di Venezia, Pietro Naratovich tipografo editore, Venezia, 1853.
Бележки
редактиранеПиетро II Орсеоло | → | дож на Венецианската република (1009 – 1026) | → | Пиетро Барболано |