Отваря главното меню

Битка при Криволак (1913)

(пренасочване от Криволашка битка (1913))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битката през Междусъюзническата война. За битката през Първата световна вижте Битка при Криволак (1915).

Битката при Криволак от 19 – 21 юни 1913 година е битка от Междусъюзническата война, в която българските войски (части от 2-ра Тракийска и 3-та Балканска дивизия) нанасят тежко поражение на сръбската Тимошка дивизия II призив. Победата не е използвана от българското командване за обрат в по-обхватните операции в поречието на Брегалница, които водят до общо отстъпление на българските войски в края на същия месец.[3]

Битка при Криволак
Междусъюзническа война
Информация
Период 19 – 21 юни 1913 г.
Място Криволак, Вардарска Македония
Резултат победа за България
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg България Flag of Serbia.svg Сърбия
Командири и лидери
Димитър Гешов Драгутин Милутинович
Сили
части от Втора тракийска и Трета балканска дивизия (6 пехотни полка) Тимошка (II) дивизия и Доброволческа бригада (15 батальона)
Жертви и загуби
2100 убити и ранени[1] 3470 души от Тимошката дивизия[2]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Терен и разположение на противницитеРедактиране

Битката се състои в периметъра между река Брегалница (при устието на притока ѝ Крива Лакавица) на север и завоя на Вардар при село Криволак на юг. Тимошката дивизия II призив заема за отбрана северните и западните склонове на Серта планина и района на железопътната станция Криволак. Началникът ѝ – полковник Драгутин Милутинович, разполага с три пехотни полка (13-ти, 14-ти и 15-ти), артилерийски и други части, заемащи три реда окопи по стръмнините западно от Крива Лакавица. В началото на бойните действия – на 17 и 18 юни, българите настъпват на широк фронт, изтласквайки сърбите от селата Патрик и Драгоево и от подстъпите на Криволак. По заповед на върховното командване, което, на свой ред, действа под натиска на правителството на Стоян Данев, настъплението е преустановено на 18 юни, което дава на сърбите време да преустроят отбраната си.[4]

Развой на биткатаРедактиране

 
Районът на бойните действия (австроунгарска военна карта от 1910 година)

Боеве на 19 юниРедактиране

Битката при Криволак започва на 19 юни сутринта, след като Сърбия и Гърция отхвърлят опити на българското правителство за спиране на конфликта. Привечер същия ден, съгласно плана на командващия 2-ра Тракийска дивизия полковник Димитър Гешов, части от втора бригада на дивизията (27-ми Чепински и 28-ми Стремски пехотен полк) щурмуват височините източно от селата Пепелище и Криволак и, с цената на около 450 убити и ранени, нанасят поражение на укрепилия се там сръбски 14-ти полк, който дава близо 700 пленници. Появата на четири батальона от Доброволческата бригада, прехвърлени от сръбското командване с влак от Скопие до Криволак, не внася желания от сърбите обрат в битката.[5]

Боеве на 20 юниРедактиране

На 20 юни сръбската отбрана край Криволак е временно стабилизирана. Командирът на Тимошката дивизия успява да реорганизира разбитите при Пепелище части, като ги разполага вдясно от Вардар и на надвисналия над левия бряг на реката Орло баир. Разположените на този рид сръбски картечници и артилерия задържат българското настъпление.[6]

На същия ден действащите в центъра 21-ви Средногорски полк и части от 9-ти Пловдивски полк под общото командване на полковник Владимир Серафимов нападат сръбските окопи при село Шеоба. Боят продължава от 3 ч. сутринта до 10 ч. вечерта без успех за българите.[7]

Безрезултатни са и българските атаки при Драгоево, които целят разбиване на северния фланг на Тимошката дивизия и прекъсване на пътя ѝ за отстъпление към Велес. Ключовите височини в района са овладени от 11-ти Сливенски полк още на 18 юни, но по-късно напуснати без бой, поради недоразумение – командващият първа бригада от 3-та Балканска дивизия, на чието подчинение е полкът, го изтегля, воден от неоснователни опасения за сръбско напредване в района на Щип.[8] Повторната атака на 20 юни край Драгоево не сполучва, поради преумората на войниците и демонстрациите на два сръбски конни полка, които прекосяват за кратко Брегалница край село Софилари, във фланг на бригадата.[9]

Въпреки успешната отбрана, Тимошката дивизия остава изолирана със своите девет батальона и с шестте батальона от Доброволческата бригада далеч на юг от основните сръбски сили, действащи оттатък Брегалница срещу Щип и Кочани. Призивите на полковник Милутинович към прекия му началник – командира на 3-та армия генерал Божидар Янкович, за по-голяма подкрепа остават напразни.[10]

Боеве на 21 юниРедактиране

На 21 юни българите постигат решителни пробиви във фланговете на сръбската отбрана.

Атаката на Орло баир започва през нощта с четири дружини от 28-ми, 27-ми и 49-ти полк. Под прикритието на тъмнината българските войници изкатерват склона без големи загуби, но на платото попадат под кръстосан обстрел. Сърбите са разбити след третата атака на нож. Боят приключва на разсъмване с овладяване на рида от българите.[11]

Боят при Драгоево също започва през нощта, но се проточва по-дълго. Сърбите в състав от три батальона оказват най-сериозна съпротива на височината Щъркелево. Заградени от три страни от седемте дружини на 9-ти и 11-ти полк, те отстъпват по обед на 21 юни.[12]

Тези неуспехи водят до общо отстъпление на Тимошката дивизия към Градско и Велес. Българите не ги преследват, поради умората, претърпените загуби и грешките на бригадните командири.[13]

РезултатиРедактиране

При Криволак българите пленяват близо 2900 сръбски войници и офицери, 18 оръдия и други материали. Те обаче не успяват да развият стратегически успеха си в посока към Велес и Скопие, поради недостиг на свежи войски.[1]

Българският успех е локално ограничен, но се отразява върху развитието на Брегалнишкото сражение като цяло. В същия ден, в който приключват боевете край Криволак, сърбите разбиват българската 7-ма дивизия при Кочани. Сръбското командване обаче спира настъплението, стреснато от разгрома на Тимошката (II) дивизия на южния си фланг.[1][14]

БележкиРедактиране

  1. а б в Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925. с. 637.
  2. Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Том 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985. с. 363.
  3. Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922. с. 119 – 120, 127 – 129.
  4. Филипов, Ив. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941. с. 509 – 513.
  5. Филипов 1941, с. 589 – 595.
  6. Филипов 1941, с. 667 – 671.
  7. Филипов 1941, с. 664 – 665.
  8. Филипов 1941, с. 595 – 597.
  9. Филипов 1941, с. 659 – 662.
  10. Филипов 1941, с. 687 – 688.
  11. Филипов 1941, с. 689 – 693.
  12. Филипов 1941, с. 699 – 702.
  13. Филипов 1941, с. 704.
  14. Скоко 1985, с. 377.