Отваря главното меню

Стоян Данев

български юрист и политик

Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901 – 1902), 24-тото (1902 – 1903), 25-ото (1903) и 33-тото (1913) правителство. Той е председател на V Велико народно събрание (1911) и XV Обикновено народно събрание (1911 – 1913).

Стоян Данев
български политик

Роден
Починал

Образование Парижки университет
Хайделбергски университет
Право
Образование Цюрихски университет
Лайпцигски университет
Хайделбергски университет
Парижки университет
Работил в Висше училище в София
Свободен университет в София
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Народен представител в:
VIII ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   
13-и министър-председател на България

22 декември 19012 ноември 1902
4 ноември 190218 март 1903

18 март6 май 1903
14 юни17 юли 1913
Семейство
Съпруга Рада Бурмова
Деца Ивайло Данев (1890 – 1979)
Тодор Данев (1890 – 1894)
Владимир Данев (1893 – 1969)
Стоян Данев в Общомедия

БиографияРедактиране

Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари, стар стил) 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евлоги Георгиев – в гимназия в Прага. През 1876 година участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. През 1878 година завършва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж.[1][2]

След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 година е адвокат в София.[2] От 1894 до 1898 година преподава международно право във Висшето училище.[3] Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 г.[1][2]

 
Паметна плоча на Тодор Бурмов и Стоян Данев на фасадата на сградата, в която са живели като министър-председатели на ул. „Врабча“ 7
 
Сградата на ул. „Врабча“ 7

В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция (1902).[1]

През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911 – 1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). По време на Междусъюзническата война той отново оглавява правителството.[1]

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916 – 1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918 – 1920).[2] През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.[1][2]

Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година в София.

СемействоРедактиране

 
Портрет около 1908 г., фотография Иван Карастоянов

Стоян Данев е женен за Рада Тодорова Бурмова (1868 – 1952), дъщеря на Тодор Бурмов, имат трима сина:

  • Ивайло Данев (1890 – 1979)
  • Тодор Данев (1890 – 1894)
  • Владимир Данев (1893 – 1969), съпруг на пианистката Теофана Хаджикалчева

През 1914 година семейството се установява в новопостроена къща на улица „Врабча“ №7 в София, която в наши дни е общинска детска градина.

ДълголетиеРедактиране

Стоян Данев умира на 30 юли 1949г. на 91 годишна възраст и е най-дълго живелият министър-председател на България.

БиблиографияРедактиране

  • България в международно отношение (1900; лекции)
  • Очерк на дипломатическата история на Балканските държави (1922)
  • Чехословашко (1923)
  • Германските репарации (1924; в съавторство)
  • Международно частно право (1927)
  • Най-нова дипломатическа история (1935)
  • Мемоари (1992)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 138 – 140.
  2. а б в г д Калинов, Марин. Десетте шуменци на ХХ век. 1999. ISBN 954-8901-40-4.
  3. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 409 – 10.

Външни препраткиРедактиране