Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Криста Райниг е родена на 6 август 1926 г. в Берлин като извънбрачна дъщеря на чистачка. Израства в бедни условия. През Втората световна война е фабрична работничка, а след това е включена в разчистването на развалините от войната и се издържа като цветарка.

От 1950 до 1953 г. учи в работническия факултет на Хумболтовия университет в Берлин с цел да положи зрелостна матура. После следва в същия университет история на изкуството и археология и се дипломира. От 1967 до 1964 г. е научен асистент и куратор в Меркишес музеум, Берлин.[1]

Още през 40-те години Райниг започва да пише. Става сътрудничка на източноберлинското сатирично списание Ойленшпигел и успява да издаде в ГДР няколко литературни текста.

Поради неконформисткото ѝ отношение към всякакви авторитети още през 1951 г. получава от властите в ГДР забрана за публикуване, така че творбите ѝ излизат изключително в западногермански издателства.

Скоро след смъртта на майка си Криста Райниг бяга през 1964 г. от ГДР, като не се завръща в страната след отпътуването си по случай приемането на Бременската литературна награда. Оттогава живее в Мюнхен.

Поетесата продължава да пише баладични стихотворения в остър стил, но наред с това и любовна лирика, проза и радиопиеси.

След като през 70-те години открито заявява лезбийската си ориентация, борческият феминизъм започва да преобладава в нейното творчество, често примесен със сатира и черен хумор.

Райниг е член на немския ПЕН-клуб и на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен.

Криста Райниг страда от болестта на Бехтерев и от началото на 2008 г. до смъртта си през септември същата година обитава мюнхенски старчески дом.[2]

БиблиографияРедактиране

  • Die Steine von Finisterre, 1960
  • Der Traum meiner Verkommenheit. Prosa 1961, 1968
  • Gedichte, 1963
  • Drei Schiffe, 1965
  • Orion trat aus dem Haus – Neue Sternbilder, 1968
  • Schwabinger Marterln, 1968
  • Das Aquarium, 1969
  • Schwalbe von Olevano, 1969
  • Das große Bechterew-Tantra, 1970
  • Papantscha-Vielerlei, 1971
  • Die Ballade vom blutigen Bomme, 1972 (zusammen mit Christoph Meckel)
  • Hantipanti, 1972
  • Die himmlische und die irdische Geometrie, 1975
  • Entmannung, 1976
  • Der Hund mit dem Schlüssel, 1976 (zusammen mit Gerhard Grimm)
  • Mein Herz ist eine gelbe Blume, 1978 (zusammen mit Ekkehart Rudolph)
  • Müßiggang ist aller Liebe Anfang, 1979
  • Die Prüfung des Lächlers, 1980
  • Der Wolf und die Witwen, 1980
  • Mädchen ohne Uniform, 1981 (mit Original-Offestlithografien von Klaus Endrikat)
  • Die ewige Schule, 1982
  • Die Frau im Brunnen, 1984
  • Sämtliche Gedichte, 1984
  • Feuergefährlich, 1985, 2010
  • Erkennen, was die Rettung ist, 1986 (zusammen mit Marie-Luise Gansberg und Mechthild Beerlage)
  • Gesammelte Erzählungen, 1986
  • Nobody und andere Geschichten, 1989
  • Glück und Glas, 1991
  • Ein Wogenzug von wilden Schwänen, 1991
  • Der Frosch im Glas, 1994
  • Simsalabim, 1999 (zusammen mit Hans Ticha)
  • Das Gelbe vom Himmel, 2006 (zusammen mit Hans Ticha)

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране