Отваря главното меню

Криста Райниг (на немски: Christa Reinig) е германска писателка (авторка на поезия и проза) и преводачка.

Криста Райниг
Christa Reinig
Родена 6 август 1926 г.
Починала 30 септември 2008 г. (82 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворения, проза
Награди Бременска литературна награда (1964)
Федерален орден за заслуги (1976)

Съдържание

БиографияРедактиране

Криста Райниг е родена на 6 август 1926 г. в Берлин като извънбрачна дъщеря на чистачка. Израства в бедни условия. През Втората световна война е фабрична работничка, а след това е включена в разчистването на развалините от войната и се издържа като цветарка.

От 1950 до 1953 г. учи в работническия факултет на Хумболтовия университет в Берлин с цел да положи зрелостна матура. После следва в същия университет история на изкуството и археология и се дипломира. От 1967 до 1964 г. е научен асистент и куратор в Меркишес музеум, Берлин.[1]

Още през 40-те години Райниг започва да пише. Става сътрудничка на източноберлинското сатирично списание Ойленшпигел и успява да издаде в ГДР няколко литературни текста.

Поради неконформисткото ѝ отношение към всякакви авторитети още през 1951 г. получава от властите в ГДР забрана за публикуване, така че творбите ѝ излизат изключително в западногермански издателства.

Скоро след смъртта на майка си Криста Райниг бяга през 1964 г. от ГДР, като не се завръща в страната след отпътуването си по случай приемането на Бременската литературна награда. Оттогава живее в Мюнхен.

Поетесата продължава да пише баладични стихотворения в остър стил, но наред с това и любовна лирика, проза и радиопиеси.

След като през 70-те години открито заявява лезбийската си ориентация, борческият феминизъм започва да преобладава в нейното творчество, често примесен със сатира и черен хумор.

Райниг е член на немския ПЕН-клуб и на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен.

Криста Райниг страда от болестта на Бехтерев и от началото на 2008 г. до смъртта си през септември същата година обитава мюнхенски старчески дом.[2]

БиблиографияРедактиране

  • Die Steine von Finisterre, 1960
  • Der Traum meiner Verkommenheit. Prosa 1961, 1968
  • Gedichte, 1963
  • Drei Schiffe, 1965
  • Orion trat aus dem Haus – Neue Sternbilder, 1968
  • Schwabinger Marterln, 1968
  • Das Aquarium, 1969
  • Schwalbe von Olevano, 1969
  • Das große Bechterew-Tantra, 1970
  • Papantscha-Vielerlei, 1971
  • Die Ballade vom blutigen Bomme, 1972 (zusammen mit Christoph Meckel)
  • Hantipanti, 1972
  • Die himmlische und die irdische Geometrie, 1975
  • Entmannung, 1976
  • Der Hund mit dem Schlüssel, 1976 (zusammen mit Gerhard Grimm)
  • Mein Herz ist eine gelbe Blume, 1978 (zusammen mit Ekkehart Rudolph)
  • Müßiggang ist aller Liebe Anfang, 1979
  • Die Prüfung des Lächlers, 1980
  • Der Wolf und die Witwen, 1980
  • Mädchen ohne Uniform, 1981 (mit Original-Offestlithografien von Klaus Endrikat)
  • Die ewige Schule, 1982
  • Die Frau im Brunnen, 1984
  • Sämtliche Gedichte, 1984
  • Feuergefährlich, 1985, 2010
  • Erkennen, was die Rettung ist, 1986 (zusammen mit Marie-Luise Gansberg und Mechthild Beerlage)
  • Gesammelte Erzählungen, 1986
  • Nobody und andere Geschichten, 1989
  • Glück und Glas, 1991
  • Ein Wogenzug von wilden Schwänen, 1991
  • Der Frosch im Glas, 1994
  • Simsalabim, 1999 (zusammen mit Hans Ticha)
  • Das Gelbe vom Himmel, 2006 (zusammen mit Hans Ticha)

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране