Кристофоро Моро
Кристофоро Моро (на италиански: Cristoforo Moro) е шестдесет и седмият венециански дож от 1462 до 1471 г.
Кристофоро Моро Cristoforo Moro | |
дож на Венеция | |
Роден |
1390 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Венеция, Италия |
Религия | католицизъм |
Учил в | Падуански университет |
Семейство | |
Род | Моро (фамилия) |
Съпруга | Кристина Санудо |
Кристофоро Моро в Общомедия |
Биография
редактиранеПроизлиза от знатната фамилия Моро. След като завършва образованието си в Университета на Падуа става общественик. Кристофоро Моро е посланик на Венеция при папите Евгений IV и Николай V.
За дож е избран през 1462 г. и управлението му е белязано с война на Венеция с османците.[1] Още през 1463 папа Пий II му подарява шпага, за да го убеди да участва в антиосманската коалиция на християнските държави. В началото Венеция се държи настрана, тъй като се вълнува преди всичко от икономическите си интереси, но в крайна сметка Моро се включва в антитурския съюз.
През април същата 1463 година, десет години преди да завладеят Константинопол, османците превземат крепостта Аргос, владение по това време на венецианците. Почти веднага след това се сформира коалиция между Венеция, Кралство Унгария и Албания с благословията на папата. През 1469 г. обаче става невъзможно Венеция да защити остров Евбея от османските нападения. Островът за Венеция е важен източник на земеделски провизии и загубата му се отразява твърде неблагоприятно на интересите ѝ.
По същото време Венеция е заплашена и от градовете на Северна Италия, както и от френския крал Луи XI, опитващ се да разшири владенията си в Ломбардия за сметка на Венеция.
Брак
редактиранеКристофоро Моро има брак с Кристина Санудо.[2]
Бележки
редактиране- ↑ Andrea da Mosto I Dogi di Venezia. — Флоренция, 1983.
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.203
Паскуале Малипиеро | → | дож на Венецианската република (1462 – 1471) | → | Николо Троно |