Крум Лекарски

български генерал

Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).[1][2]

Крум Лекарски
български генерал
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 март 1981 г. (82 г.)

Биография

редактиране

Крум Лекарски е роден на 5 май 1898 г. в Кюстендил в семейството на офицера Георги Лекарски. Като ученик е член на организация „Кубрат“. Завършва Военното на Негово Величество училище на 28 април 1918 г. и на 1 януари 1919 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 януари 1923 е произведен в чин поручик и през същата година е назначен на служба в Лейбгвардейския конен полк. По-късно служи в 10 конен полк и 9 жандармерийска конна група. От 1925 г. е помощник-инструктор в кавалерийската школа в София. На 16 юни 1928 е произведен в чин капитан, от 1919 г. е на служба във 2-ри конен полк, след което от 1930 г. е на служба в 1-ви инженерен полк и от 1933 г. е на служба в 3-та пехотна балканска дивизия. През 1932 г. завършва Военна академия, а от 1935 г. е към Генералния щаб.

На 1 май 1935 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен на служба във 2-ра пехотна тракийска дивизия. Включва се активно в дейността на Военния съюз. На 18 октомври 1935 година е уволнен заради опита за преврат на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин. Заедно с други уволнени офицери като Кирил Станчев, Ганчо Манчев, Тодор Тошев и Стоян Трендафилов основават предприятие за търговия на едро „Ком“, на което той е директор. По-късно основава своя фирма за търговия с тютюн, а от 1941 до 1944 г. заедно с Кирил Станчев търгуват с германски фирми. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник. На 3 октомври 1942 е произведен в чин полковник.[3]

През 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и генерал-лейтенант.[4] През същата година е назначен на служба в Министерството на войната.[5] Част е от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[6]

През 1947 г. е назначен първоначално за заместник-министър на войната, след което за 1-ви заместник-министър на войната.[7] Уволнен от от служба през 1948 и 1949 г.[8]

Държавна сигурност му открива еднолична активна разработка под псевдоним „Конник“ през април 1951. Арестуван е 2 май 1951 г. по подозрение за участие в преврат за сваляне на правителството на ОФ и присъединяване на България към лагера на капиталистическите страни.[9] Набеден е за английски шпионин и заточен като политически затворник в Белене. Освободен е след смъртта на Сталин.

През 1960 г. за последен път участва в Олимпиада.[10] Умира през 1981 г. на 82 години.

Крум Лекарски е един от пионерите на конния спорт в България и изтъкнат състезател. Спечелва първо място в тристранното състезание в Аахен (Германия) и на Балканските игри през 1931 и 1933 година. Участва в олимпийските игри в Париж (1924), Амстердам (1928), Хелзинки (1952) и Рим (1960). През 1954 – 1958 година е преподавател във Висшия институт по физкултура, като в периода 1956 – 1958 година е завеждащ катедра по конен спорт.[11] Автор е на книги за конния спорт.

Носител на ордените: „Георги Димитров" (1978) и „НРБ" II ст., „Червено знаме“ (1945) Почетен гражданин на гр. Кюстендил.

Женен е за Надежда (Едит) Лекарска, дъщеря на Захари Давид Алкалай, търговец, фабрикант и дарител.[12]

Военни звания

редактиране

Съчинения

редактиране
  • „Какво трябва да знае всеки ездач" (1949)
  • „Скачане препятствия с кон" (1951)
  • „Обездка на кон" (1956)
  • „Учебник по конен спорт" (1958), със съавтори Христо Ценов и Любен Найденов.
  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 364.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 179.
  3. Царска заповед № 119 от 3 октомври 1942
  4. Царска заповед № 116 от 1944 г и заповед № 171 от 1944 г.
  5. Министерска заповед № 123 от 1944 г.
  6. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 680.
  7. Президиумски заповеди № 3 от 1947 г. и № 45 от 1947 г.
  8. Президиумски заповеди № 34 от 1948 г. и № 9 от 1949 г.
  9. Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1302
  10. www.sports-reference.com, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113044422/http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/le/krum-lekarski-1.html, посетен на 15 май 2017 
  11. Енциклопедия „България“, т. 3, София 1982, с. 734.
  12. Истории зад фасадите. Домът на търговеца Захари Алкалай. Музей за история на София, Централни хали. 2024.