Крупъ̀ц[1] или Крупац (на сръбски: Крупац) е село в община град Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 1444 души.

Крупъц
Крупац
Crkva Svetog Jovana Glavoseka kod Krupca.jpg
Reliefkarte Serbien.png
43.1225° с. ш. 22.6733° и. д.
Крупъц
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 486 m
Население 1444 души (2002)
Пощенски код 18307
Крупъц в Общомедия

ГеографияРедактиране

Крупъц е купно село, разположено на север от международния път Е80 и на юг от планината Видлич, в североизточния край на Пиротската котловина, на 8,5 км югоизточно от Пирот. Землището на Крупъц е едно от най-големите в региона и има площ от 46,36 км².[2]

ИсторияРедактиране

Край Крупъц се намират останки от антична крепост, римски километричен камък от времето на Филип Арабина и други находки от Античността.[3]

Селото е споменато като Курупич в джелепкешански регистър от 1576 година с шестима джепкешани – Никола Поп, Матко Пею, Стайкю Радослав, Стоян Димитре, Чуче Черче и Поп Пею.[4] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават шест бащини от Курпич – на Цветко Дудин, на Пене, син на Братой, на Стоян Груин (вместо Груе Николин), на Милчо, син на Милкин, Джурдже, син на Пенин и на Ярмил Петин.[5]

Предполага се, че през ХVІІІ век в днешното землище на Крупъц съществуват селата Раковица и Омерспаин чифлик. Във второто село според местни предания са живели преселници от района на Трън и турци. Омерспаин чифлик вероятно изчезва през ХVІІІ век, макар че се споменава като самостоятелно селище и в 1866 година.[6] В началото на ХІХ век в землището на селото се намират и Горна Раковица (чифлик), Чакър извор, Мачков и Брчков чифлик. Тези селища също изчезват преди 1878 година, а голяма част от жителите им се преселват в Крупъц.[7]

Смята се, че през ХVІІІ век по-голямата част от жителите на Крупъц се разбягват във Видлич или в съседното село Басара, а по-късно се завръщат в старото си село, като се установяват на днешното място на Крупъц. От края на ХVІІІ век до 1890 година в Крупъц или в някои от селата, които впоследствие се сливат с него, се заселват и преселници от Висока и Забърдието – от селата Вълковия, Моинци, Изатовци, Сенокос, Височки Одоровци, Гуленовци, Больев дол, Йеловица, Мургаш, Бърля и други.[8]

В 1843 година свещеникът Йоан от Крупец е спомоществувател за издадената в Цариград книга „Осмогласник“[9] През 1849 година местният учител Виден е сред спомоществувателите (предплатниците) на „Извод от физика“ на Найден Геров, записани от пиротския учител Петър Георгиевич.[10]

Според Берлинския договор селото е включено в пределите на Сърбия. Границата е прокарана на изток от землището му. Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Крупац има 151 къщи и 1096 жители (548 мъже и 547 жени). Петима мъже са грамотни.[11]

През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година селото е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Крупец е център на община, в която влизат и Големо село и Малък Ивановец. Има 1999 жители.[12]

НаселениеРедактиране

БройРедактиране

  • 1948 – 2711 жители.
  • 1953 – 2577 жители.
  • 1961 – 2245 жители.
  • 1971 – 1924 жители.
  • 1981 – 1883 жители.
  • 1991 – 1635 жители.
  • 2002 – 1444 жители.

При преброяването от 2002 година 1346 жители на селото са се определили като сърби, 81 – като роми, трима – като българи, а за 11 няма данни.

ЛичностиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Богдан. Цариброд, София 205, с. 69, 101.
  2. Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 6.
  3. Петровић, Петар. Понишавље у античко доба, Пиротски зборник 8 – 9, Пирот 1977, с. 182.
  4. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
  5. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.
  6. Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61 – 62, 65 – 68, 75.
  7. Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61 – 62, 71 – 79, 84.
  8. Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 69 – 70, 74, 80 – 85.
  9. Октоих сиреч Осмогласник, Цариград, 1843
  10. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849.
  11. Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
  12. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
  13. Христов, Иван и С. Тодоров. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 2, IV, V и VI дружина, Стара Загора, 1999, с. 398.