Крушовене
Крушовѐне е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.
| Крушовене | |
  Крушовене  Крушовене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 825 души[1] (15 март 2024 г.) 13,7 души/km² |
| Землище | 60,139 km² |
| Надм. височина | 34 m |
| Пощ. код | 5860 |
| Тел. код | 06554 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 40195 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Долна Митрополия Поля Цоновска (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011) |
| Кметство – кмет | Пламен Румполов |
География
редактиранеСело Крушовене се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Преди 1960 г. то се е намирало в Оряховска околия на област Враца. До 1979 г. е със статут на самостоятелна община заедно със село Байкал. През селото се пресичат основни пътни артерии от Плевен за Никопол и Оряхово, както и от Никопол за Кнежа, Червен бряг и София.
Съседни села са Ореховица и Славовица (на изток), Брегаре и Ставерци (на юг), Долни Вадин (на запад) и Байкал (на север).[2]
Селото се намира само на 9 км от река Дунав и 1 км от река Искър, което го прави притегателен център за спокоен еко и речен туризъм. В землището му се намира защитената местност „Генчов орман“ наречена от крушовенчани Маладжанска гора, в която все още растат 150-годишни дъбове. До нея е и връзката на селото през река Искър със съседните села „Искър“, Гиген и Славовица.
Понастоящем в селото живеят около 1000 души.
Много се разчита и на реализиране на проектите за построяване на мост над река Искър свързващ Крушовене със Славовица, също така и построяването на ВЕЦ на река Искър.
Развитието на туризма по река Дунав при с. Байкал, също е предпоставка на ново начало и промяна на социалния статус на местното население
История
редактиране
За първи път името на селото се споменава в турски документи през 1777 г.
В молба до видинския валия Ага Хюсеин паша през 1838 г. жителите на селото успяват да си извоюват излаз на бреговете на река Дунав. Там има много хубава вилна зона с вили на хора от Крушовене.
Училище в селото се създава през 1848 г. в землянката на попа. Сегашната църква „Свети Архангел Михаил“ е построена през 1885 г.[2]
Още през 1934 г. е построена и електрическа централа, която захранва с ток 1/2 от селските къщи. Крушовене е първото село в България с проектирани улици, проектите са изготвени от австрийски инженери преди Втората световна война.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 6202 на 1161. През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.[3]
Други
редактиранеВ селото има футболен отбор на име „Вихър“ който се състезава в Областна Б група. Има и отбори по хокей на трева – дванадесет и четиринадесет годишни деца от местното училище. В селото имаше три училища и една детска градина. Функционира само едното училище, в което се помещава и детската градина. Основното централно училище изгоря през 2002 г., а началното е приватизирано от частен предприемач.
Жителите на селото празнуват големите християнски празници – Рождество Христово и Великден, както и събор на Св. Архангел Михаил на 8 ноември. На Свети Архангел Михаил е именуван и православният храм в Крушовене.
Всяка година на този празник, редом с тържественото богослужение в храма, кметът на селото организира раздаването на благотворителен курбан.
Последните два почивни дни събота и неделя най-често на 27-28-29 септември се провежда и традиционен събор на селото.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37, 161.