Ореховица

българско село
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Ореховица (дем Пеония).

Орѐховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

Ореховица
Общи данни
Население 1339 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 70,761 km²
Надм. височина 94 m
Пощ. код 5859
Тел. код 06553
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 53655
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   кмет
Ореховица
Красимир Костов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111.727 kм, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км. На изток землището е ограничено от Хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на Юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове.

Климатът е умерено-континентален.

ИсторияРедактиране

Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец“ над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото. Край селото има древен римски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър.

Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век. Селото е регистрирано като „войнушко“ в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица“, „Чифте Раховица“, „Свирча“ и „Чингене-сарай“.

Някога в тази местност е имало три села, едно от които – татарско. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях“, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.


Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Църквата „Св. Симеон Стълпник“

Църквата „Свети Симеон Стълпник“ е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 г. от врачанския митрополит Константин. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище „Христо Смирненски“ също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912-1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914-1918. Паметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: 1 януари 1914 г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор през първата събота и неделя на септември.
  • В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава“ с домакин НЧ „Отец Паисий“ с. Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците.


Външни препраткиРедактиране

Асоциация на българските села