Ореховица
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Ореховица (дем Пеония).
Орѐховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.
Ореховица | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 1292 души[1] (15 септември 2022 г.) 18,3 души/km² |
Землище | 70,761 km² |
Надм. височина | 94 m |
Пощ. код | 5859 |
Тел. код | 06553 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 53655 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Долна Митрополия Поля Цоновска (ГЕРБ, РБ, НС) |
Кметство – кмет | Ореховица Красимир Костов (БСП) |
География редактиране
Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111.727 kм, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км. На изток землището е ограничено от хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове.
Климатът е умерено-континентален.
История редактиране
Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец“ над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото. Край селото има древен римски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър.
Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век. Селото е регистрирано като „войнушко“ в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица“, „Чифте Раховица“, „Свирча“ и „Чингене-сарай“.
Някога в тази местност е имало три села, едно от които – татарско. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях“, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.
Културни и природни забележителности редактиране
Църквата „Свети Симеон Стълпник“ е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 г. от врачанския митрополит Константин. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище „Христо Смирненски“ също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912 – 1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914 – 1918. Паметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: 1 януари 1914 г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.
Редовни събития редактиране
- Събор през първата събота и неделя на септември.
- В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава“ с домакин НЧ „Отец Паисий“ с. Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
Асоциация на българските села Архив на оригинала от 2009-12-27 в Wayback Machine.