Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешко здраве и живот.

Blood donation at Fleet Week USA.jpg

Историята на кръводаряването се дели на два етапа.

Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви законите на кръвообращението при хората и животните.

Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на „кръводарителя“. По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век.

Втория период започва в началото на 20 век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.

Външни препраткиРедактиране

  • www.bgblood.org – сайт, изцяло посветен на кръводаряването – къде, как, защо, изисквания, противопоказания, инициативи, кампании, акции и др.