Кръсте Цървенковски
Кръсте Трайков Цървенков[1] или Цървенковски (на македонска литературна норма: Крсте Трајков Црвенковски) с псевдоними Стево, Янко, Богомилски е югославски комунистически партизанин, народен герой на Югославия и секретар на Македонската комунистическа партия.
| Кръсте Цървенковски Крсте Црвенковски | |
| югославски партизанин | |
 1956 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Партизански възпоменателен медал 1941 |
| Политика | |
| Партия | Комунистическа партия на Македония |
| Семейство | |
| Партньор | Марга Цървенковска |
| Деца | Стево Црвенквски и Емилия Цървенковска |
| Кръсте Цървенковски в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 16 юли 1921 година в град Прилеп в занаятчийско семейство. Внук е на Илия Цървенков. От 1935 г. е член на СКМЮ, а след това и на ЮКП. През 1939 г. става член на Местния комитет на ЮКП в Прилеп. Записва философия в Скопие, но гонен от полицията прекъсва следването си и започва да живее нелегално. След разгрома на Югославия през април 1941 г. за кратко се легализира. По това време пристига в София, където отсяда у Данаил Крапчев, който е негов роднина и записва философия в университета, но по-късно прекъсва.[2] Родителите му не одобряват комунистическата му дейност.[3]
След нападението на Германия над СССР отново минава в нелегалност. През септември 1941 година е политически комисар на Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“. В края на 1941 г. заминава за Западна Македония в Италианската окупационна зона. Там става секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Тетово. Издава в-к „Братство“. През септември 1942 г. е арестуван в Гостивар, тогава в Албания и вкаран в затвора в Тирана. След бягството си остава в Албания и през април 1943 г. става секретар на Областния комитет на МКП за региона. През декември 1943 г. Цървенковски става един от организаторите на Учредителния конгрес на НОМСМ. Първоначално е секретар на НОМСМ, а след това и председател.[4]. След като Италия капитулира, става организационен секретар на СКМЮ за Македония. През юни 1944 г. е назначен за заместник-политически комисар на първа македонска ударна бригада.
След войната е министър на просвещението и културата на Югославия (1958-1963). Сътрудничи на вестник Народен войник. През юли 1963 сменя изпадналия в немилост Лазар Колишевски на поста секретар на ЦК на МКП (1963-1969). След това става член на Президиума на СФРЮ, а от юни 1971 до юни 1972 година е заместник-председател на Президиума. През 1974 година поради своите либерални възгледи е отстранен от политиката. В началото на промените през 1990 г. е част от екипа, създал Социалдемократическа партия на Македония, но бързо се разочарова и се оттегля отново от политиката. След това се отдава на писане на мемоари. Синът му Стево Цървенковски е дипломат и министър в Република Македония[5].
Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година и е обявен за народен герой на Югославия на 27 ноември 1953.[6][7]
Творчество редактиране
- „Проблеми на реформата на университета“ (1959, на сръбско-хърватски)
- „Сојузот на комунистите на Македонија и демократизацијата на општеството“ (1971)
- „Во одбрана на македонската кауза“ (1989)
- „Подводни гребени на политиката: разговори со Крсте Црвенковски“ (1993)
- „Нашиот поглед за времето на Колишевски“ (заједно са Славко Милосавлевски) (1996)
- „На браникот на македонската самобитност: материјали од политичките разговори за македонското прашање“ (1999)
- „Заробена вистина“ (2003)
Родословие редактиране
| Наум Цървенков | |||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Цървенков | Илия Цървенков | Иван Цървенков | Диме Цървенков | ||||||||||||||||||||||||||
| Трайко Цървенков | Владимир Цървенков | ||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсте Цървенковски (1921 – 2001) | |||||||||||||||||||||||||||||
| Стево Цървенковски (1947 – 2004) | |||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ „Доц. д-р Александър Гребенаров: Срещата от май 1967 г. показва, че няма да има повече компромиси с Македония“, focus-news.net, 23.8.2013 г.
- ↑ Окно.мк, Капитулацијата на Југославија, 1941, 09.10.2011, Општество, Крсте Црвенковски.
- ↑ Милевски, Стиле. Борци за Македонја: револуционер по професија. Сеќавања 1941/1944, Скопје 1994, с. 42.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1605. (на македонска литературна норма)
- ↑ Bechev, Dimitar. Historical dictionary of the Republic of Macedonia. Scarecrow Press, 2009. ISBN 978-0-8108-5565-6. с. 50. Посетен на 8 октомври 2012.
- ↑ Народни хероји Југославије. „Младост“, Белград, 1975.
- ↑ Војна енциклопедија (књига шеста), Белград, 1973.