Кръстьо Раковски
Кръстьо Георгиев Раковски (роден като Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковски, е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат.[1]
Кръстьо Раковски Cristian Racovschi | |
български, румънски, съветски политик и дипломат | |
Роден | |
---|---|
Починал | 11 септември 1941 г.
|
Награди | Червено знаме |
Политика | |
Партия | КПСС (1918 – 1941) |
Семейство | |
Други роднини | Георги Раковски (дядо) |
Подпис | |
Кръстьо Раковски в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 1 август 1873 г. по стар стил в град Котел, в семейството на котленците Мария и Георги Станчеви. Майка му Мария е дъщеря на Нанка Търпанска, която е сестра на видния български революционер Георги Раковски. Родителите на Кръстьо Раковски закупуват земя в Мангалия, Кралство Румъния, и се преселват там.[2] Като ученик във Варна възприема името Кръстьо Раковски.
Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.
Има заслуги за опазването на архива на Г. С. Раковски, който е описал и подредил, и през 1910 г. е предал на Етнографския музей в София.[2] През 1911 г. Министерството на народното просвещение проявява интерес да закупи архивните документи.[3]
През 1903 г. Кръстьо Раковски е красноречив оратор и критик на общоделството между социалисти и буржоазия по време на партийния конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) в Русе.[4] От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение.[5][6][7][8] Обвиняван за селските бунтове през 1907 година, той е изгонен от Румъния и се връща едва през 1912 година.[9]
През 1911 г. Кръстьо Раковски е търсен оратор на социалдемократическата организация и убеден антимонархист.[10] Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал[11] и на БРСДП.[12] През 1917 г. Кръстьо Раковски се изказва срещу българския национален характер на Добруджа и Македония.[13] През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал. Ратува за вземането на политически, национални и икономически решения в насока създаването на Балкано-Дунавска конфедерация.[14] Според негови изявления в пресата от 1919 г.:
„ | „От досегашния ни разговор вие трябва да сте се убедили, какво у мене не е изгубено чувството, че аз съм българин, но това чувство не е засенило и изкривило идеята ми за онова, което трябва да се говори и прави, за да се въдвори в света оня ред на нещата, от който и на българи, и на власи, и на всички други ще бъде добре. Добруджа трябва да принадлежи на свободните трудещи се маси, които я населяват. Това не значи, че аз отричам какво тя принадлежи на българите.“ | “ |
„Социалистически преглед“, бр. 2[15] |
След Октомврийската революция участва в налагането на съветска власт в Украйна. Председателства дипломатическата мисия на Русия в мирните преговори с Украинската народна република през март 1918,[16][17] а след това е пълномощен министър в Берлин.[18] През следващата година той е избран за председател на Съвета на народните комисари по външните работи на Украинската съветска социалистическа република (УССР), в качеството си на какъвто участва в ултиматума срещу Кралство Румъния във връзка с румънската въоръжена интервенция в Бесарабия.[19] По-късно Раковски става вторият председател на Съвета на народните комисари (министър-председател) на Украинската съветска социалистическа република през периода януари-декември 1919 г.,[20] а след това и от февруари 1920 до юли 1923 г. Това е третият опит и устойчив да се наложи съветска власт в Украйна, след „Украинска народна република на Съветите“ от декември 1917 и „Украинска съветска република“ от март 1918 г. Раковски в Украйна ръководи и органи на ЧК и води борба срещу силите на УНР, Бялото движение, както и независими въстаници против съветската власт, включително анархиста Нестор Махно.
През 1923 г. за кратко е заместник-народен комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации, а също така и на международни декларации относно разоръжаването и ревизията на системата на мирните договори, подписани в края на Първата световна война.[21] Въпреки че първоначално е отхвърлен,[22] Раковски е първият съветски посланик в Лондон през периода 1923 – 1925 г. През 1925 г. е лектор в китайския университет в Москва.[23] През 1925 – 1927 г. Раковски е назначен за посланик на СССР във Франция.
Развива активна дипломатическа дейност свързана с Балканите. До революцията от 1917 година смята, че бъдещето на Македония е в рамките на България. По време на конференциите в Генуа и Лозана се среща с дейци на ВМРО като Наум Томалевски, Александър Протогеров и други. Дава висока оценка на привържениците на Тодор Александров и се обявява за обединяването им с федералистите и е в готовност за среща с техни представители.[24]
Близък до Лев Троцки,[25] Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от ВКП(б) и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се завръща в политическия живот на Москва, а през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.[26]
През 1936 г. Сталин отново гони Раковски от пределите на Съветска Русия, при което бившият председател на Украинската република търси начин да се върне в наследствените си имоти в Стара Добруджа, Кралство Румъния.[27] През 1937 г. Раковски отново попада под ударите на съветската съдебна власт заедно с Бухарин, Риков и Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер.
След началото на Великата отечествена война Раковски е разстрелян по т.нар. сталински списъци на 11 септември 1941 г. в Орловския затвор.[28]
На 4 февруари 1988 г. е посмъртно реабилитиран на Пленума на Върховния съд на СССР и членството му във ВКП (б.) е възстановено с решение на Комитета за партиен контрол на ЦК на КПСС от 21 юни същата година.[29] През 1989 г. е посмъртно реабилитиран и в България.[30]
Памет
редактиранеНа Кръстьо Раковски е наречена улица в квартал „Младост 1А“ в София (Карта).
Външни препратки
редактиранеДопълнителна литература
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Варненски новини – Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков . – Варна; печ. Взаимност / брой 57, 30 септември 1924, стр.1
- ↑ а б Н. Ферманджиев. Родови хроники. София, 1977, с. 30.
- ↑ Светкавица - Независим политически вестник / Сл. Христов - Печатница „Просвета“, Варна / брой 41, 13 януари 1911, стр.4
- ↑ Работнишко дело - Месечно илюстровано списание / Ред. Георги Бакалов - Варна; печ. Взаимност / брой 1, 01 януари 1904, 62-64 с.
- ↑ Свободен глас - Седмичен информационен лист; печ. Добри Тодоров. Стефан Ив. Петров - Варна / брой 35, 17 септември 1906, стр.2
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 449, 11 ноември 1914, стр.2
- ↑ Варненски отзив - Независим ежедневен информационен вестник / Петър А. Пейчев; печ. Добри Тодоров - Варна / брой 32, 08 февруари 1915, стр.3
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа . - Бабадаг / брой 67, 28/11/1917, стр.3
- ↑ Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 253.
- ↑ Свободен глас - Седмичен информационен лист; печ. Добри Тодоров. Стефан Ив. Петров - Варна / брой 18, 29 май 1911, стр.3.
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 39, 24 септември 1917, стр.3
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 26, 24 август 1917, стр.3
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.1
- ↑ Работническа искра - седмичен орган на Работническата Комунистическа партия в България - Варна / Брой 3, 15 февруари 1923, стр.2
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 218, 12 март 1919, стр.1
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 13, 29 май 1918, стр.3
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 146, 17 юни 1918, стр.1
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 205, 01 ноември 1918, стр.2
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг / брой 240, 28 май 1919, стр.3
- ↑ Обнова - Всекидневен вестник [за политика, стопанство, търговия / Сахаров; печ. Зора - Варна / брой 144, 14 юни 1919, стр.2]
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 61, 04 октомври 1924, стр.1
- ↑ Северна поща - Всекидневник за културен и обществен живот / Петър Ненов, Печатница Д. Тодоров - Варна / брой 58, 17 август 1923, стр.1
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 462, 03 ноември 1925, стр.2
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 473.
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 28, 01 септември 1924, стр.2
- ↑ Ново единство - Независим информационен ежедневник / Урежда ред. к-т.; печ. Comerciala - Добрич / брой 330, 06 август 1934, стр.1
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков; печ. Взаимност - Варна / брой 5578, 04 март 1936 г., стр 1
- ↑ Станчев, М. Последен и трагичен период от живота и дейността на Кръстьо Раковски (1937-1941). Исторически преглед. 2001, №1-2, с. 188.
- ↑ Приложения към протокол № 170 от 25 и 29 август 1989 г., с. 91
- ↑ Приложения към протокол № 170 от 25 и 29 август 1989 г., с. 91