Кръстю Аризанов
Кръстю Аризанов, известен като Светиврачки, е български революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.
| Кръстю Аризанов | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Подпис | .svg){kind=small} |
Биография
редактиранеКръстю Аризанов е роден в мелнишкото село Свети Врач, тогава в Османската империя, заради което носи прякора Светиврачки.[1] Застава начело на чета, която заедно с тези на Стоян Карастоилов, Коста Кукето, Стою Торолинко, Георги Гаджала участва в големия отряд, който напада на 5 октомври 1878 година Кресненските ханове и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание.[2] Кръстю Светиврачки определен за член на въстаническия щаб, като четвърти войвода. В щаба заедно с другите войводи се опитва да примирява двамата чужденци, водачи на въстанието Луис Войткевич и Адам Калмиков.[3] След убийството на Стоян Карастоилов и бягството на Калмиков, Кръстю Светиврачки се установява в Ощава с други войводи и продължава въстанието.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 44. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 38. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 47. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 68. Посетен на 30 декември 2016.