Тази статия е за древногръцкия философ. За древногръцкия войник и писател вижте Ксенофонт.

Ксенофан от Колофон, Ксенофан Колофонски (на старогръцки Ξενοφάνης ὁ Κολοφώνιος) е древногръцки философ, поет и религиозен мислител, смята се за основател (или според други мнения – предшественик) на школата на „елеатите[1]:с. 155.

Ксенофан
Ξενοφάνης
древногръцки философ
Гравюра от XVII век
Гравюра от XVII век
Роден
560 г. пр.н.е.
Починал
478 г. пр.н.е. (82 г.)
Религиядеизъм
Философия
РегионЗападна философия
ШколаЕлейска школа
Ксенофан в Общомедия

Биография

редактиране

След персийското завоевание на йонийските гръцки градове в Мала Азия през 545 година пр. Хр., напуска родния си град Колофон и се заселва в Сицилия, където живее в различни градове – Катана, Занкла (Месина), Сиракуза, както и в южноиталианския град Елея. През дългия си живот обикаля като странстващ поет редица градове и места, където проповядва религиозно-философските си възгледи. Автор е на епични произведения – елегии, сатири и героични хекзаметри, в които освен митологичният е въведен, може би за първи път, дидактично-философски елемент. Днес те са ни известни по фрагментите, запазени от тях у по-късни антични автори.

Философия

редактиране

Във философията си Ксенофан се обявява от една страна срещу митологизма у Омир и Хезиод, от друга – срещу натурфилософските схващания на Талес и мистицизма на Питагор.

Ксенофан е един от първите критици на антропоморфизма в старогръцката митология.

„Което сред смъртните са смята за позорно и се заклеймява

Омир и Хезиод дръзнаха на боговете да припишат

Да крадат, да прелюбодействат и взаимно да се мамят.“

„Ако биковете, лъвовете или конете имаха ръце

И можеха да рисуват както хората

Конете щяха да рисуват боговете като коне

Биковете биха дали образ бичи на безсмъртните

Външността им всеки смъртен би сравнил

С породата, която носи на земята.“

Смята се, че на Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ и подобие на човека. Според неговото учение, именно несъвършеното човешко познание кара хората да придават антропоморфни черти на божествата си и да ги надаряват с човешки качества.

„Черни и чипоноси си представят боговете етиопците.

Синеоки и рижи са божествата за тракийците.“

На митологичния антропоморфен политеизъм Ксенофан противопоставя идеята за един Бог, „най-голям сред боговете и човеците, който не прилича на смъртните нито като тяло, нито като разум, който целият вижда, целият мисли, целият чува“. Изобщо цялата философска система на Ксенофан е обединена около възгледа за Цялото, Единното. Единствено съществуващо е именно Едното, което е несътворено и несътворимо, неунищожимо, неизменно и неподвижно, еднородно и лишено от конкретни свойства. Това Едно, наричано от Ксенофан Бог, се изобразява във формата на сфера и е всичко съществуващо изобщо, то е всемогъщо и независимо и със силата на „ума си“ (νους, интелект) управлява света. Според Ксенофан единствено Бог притежава достоверно знание, човешкото познание не излиза извън рамките на субективното мнение и има само вероятностен характер.

Ксенофан и античната философия

редактиране

Макар в наши дни да се спори доколко Ксенофан е основоположник или предтеча на философската школа на „елеатите“, неговото влияние върху тях е безспорно. Идеята му за единното и всеобхватното е подробно развита и усъвършенствана при представителите на тази школа Парменид, Зенон Елейски и Мелис Самоски.

Съмнението в познавателните способности на човека, в съчетание с критиката на всички съществуващи по негово време философски системи, дава основание на античните философи скептици да виждат в лицето на Ксенофон предшественик на скептицизма.

Силно е влиянието към различните школи на софистите, циниците и др.

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници

редактиране
  1. Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.

Външни препратки

редактиране