Кузман Йосифов

български просветен деец и общественик

Кузман Йосифов Калев Ошавков е виден български просветен деец и общественик от Македония.[1]

Кузман Йосифов
български просветен деец и общественик
Роден
1891 г.
Починал
1983 г. (92 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Кузман Йосифов в Общомедия

Биография редактиране

 
Учителите в Ломската гимназия, 1936/1937 учебна година
 
Мария и Кузман Йосифови с двете им деца - Любен Йосифов и Искра Баева

Кузман Йосифов е роден в 1891 година в големия българо-албански македонски град Дебър, тогава в Османската империя. По произход е от видния български род Ошавкови.[1] Баща му Йосиф е майстор медникар и тенекеджия, член на градската управа в Дебър, а брат му Дамян Йосифов е деец на ВМОРО. Кръстен е на Козма Дебърски.[2]

Кузман Йосифов завършва основно образование и след това заминава да учи в Солунската българска мъжка гимназия на 15 години. В 1910 година се дипломира с двадесет и четвърти випуск на гимназията[3] и започва да следва история и география в Софийския университет.[1] Неуспял да завърши, след избухването на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Щаба на Втора скопска дружина. Награден е с бронзов медал с корона.[4] Завършва Школата за офицери в Княжево и става ротен командир.[5] Участва и в Първата световна война. Уволнява се от българската армия като подпоручик в 1918 година, в края на Първата световна война.[1]

Започва работа като учител по история във Врачанската мъжка гимназия, след като завършва висшето си образование. Запознава се с Мария Савова във Враца, която също работи като учителка в града и се жени за нея в 1921 година.[1] Активист е на Врачанското македонско благотворително братство.[6]

Семейството се мести във Видин в 1923 година, където работят като учители. Кузман Йосифов работи след това последователно като директор на Ломската мъжка гимназия от 1936 до 1938 година и във Видинската девическа гимназия от 1939 до 1943 година. От 1943 до пенсионирането си в 1948 година е директор на Седма мъжка гимназия в София.[1]

Има две деца – дъщеря и син, и двамата лекари.[1]

Умира в 1983 година.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з Личности. Йосифов, Кузман Калев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 1 декември 2017.
  2. Родове: Ошавкови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 2 декември 2017.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  5. Йосифов, Кузман: Спомени // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 6 декември 2017.
  6. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502 – 503.