Отваря главното меню
Част от Варненското златно съкровище – погребален обичай

Културата Варна или халколитната култура край Варненския залив е датирана към края на медно-каменната епоха (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Нейните паметници се откриват на територията на съвременна Северна България. Културата е относително обособена от Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI (4500 – 4000 г. пр.н.е.). Смяташе се, че находките от Варненския халколитен некропол[1] са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, преди разкопките в Градът на птиците край Пазарджик. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.[2]
Като цяло за тази култура е характерна фината керамика с блестящо полирана повърхност, вероятно работена с грънчарско колело. Керамиката се открива предимно в богатите некрополи. Най-представителен е Варненският халколитен некропол, съдържащ голям брой предмети от злато, мед, каменни изделия (вкл. и от абсидиан)[3] и мидени чурупки Спонделус в няколко погребения[4]. Значим е комплексът в Дуранкулак – неолитно/енеолитно селище и некропол с 1204 гроба, в които са открити, наред с костния и керамичен материал, находки от злато, мед, кремък, обработен камък и спонделус. В Археологически комплекс „Дуранкулашко езеро“ се намират едни от най-старите каменни градежи в Европа.

Обитателите на Северозападното Черноморие създават високоразвита цивилизация, с постижения за времето си в технологиите и математиката. За хората от тази епоха в региона са били познати числото π и златното сечение[5]. За тях Черно море се превръща в основна търговска връзка и им позволява да осъществяват връзки с култури от по-отдалечени краища. Несъмнено близостта до морето изиграва важна роля в забележителното развитие на културата „Варна“. Чрез него се осъществяват връзки с Южна Бесарабия и с племената, разположени между реките Прут и Днестър. Всички белези сочат, че това е най-старата известна цивилизация в Европа. Тя изчезва в края на V хил. пр. Хр. без видими причини.

На представителите на културата Варна е установено, че са носители на Y-хромозомните хаплогрупи R1, CT, G2, G2a2b2b.[6]

ЛитератураРедактиране

  • СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis. София: Magoart, 2010.
  • BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. Antiquity, 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2. Available from: scopus.com
  • CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. European Journal of Archaeology, 2006, 9 (2 – 3), pp. 159 – 183. DOI: 10.1177/1461957107086121
  • HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., CHAPMAN, J. AMS dating of the Late Copper age Varna cemetery, Bulgaria. Radiocarbon, 2018, 60 (2), pp. 493 – 516. DOI: 10.1017/RDC.2018.9. Available from: https://www.scopus.com/inward/record.uri?eid=2-s2.0-85045970842&doi=10.1017%2fRDC.2018.9&partnerID=40&md5=a2273e9a4e2a2fef9aa9dce9052ecc9d
  • KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica, 2017, 44, pp. 282 – 305. DOI: 10.4312/dp.44.17.
  • MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. Nature, 2018. 555 (7695), pp. 197 – 203. DOI: 10.1038/nature25778.
  • TODOROVA, H. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München: Beck, 1982. Materialien zur allgemeinen und vergleichenden Archäologie 13.
  • TODOROVA, K. The Eneolithic period in Bulgaria in the fifth millennium B.C. Oxford: British Archaeological Reports, 1978. BAR supplementary series 49.

ИзточнициРедактиране

  1. KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica, 2017, 44, pp. 282 – 305. DOI: 10.4312/dp.44.17
  2. "Градът на птиците" край Юнаците крие най-старото злато в Европа
  3. BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. Antiquity, 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2.
  4. CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. European Journal of Archaeology, 2006, 9 (2 – 3), pp. 159 – 183. DOI: 10.1177/1461957107086121
  5. СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis. София: Magoart, 2010.
  6. MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. Nature, 2018. 555 (7695), pp. 197 – 203. DOI: 10.1038/nature25778.

Външни препраткиРедактиране