Културно-историческа психология

Културно-историческата психология (школа на Виготски) е направление на психологическите изследвания, основано от Лев Виготски в края на 20-те година на ХХ век и развито от неговите студенти и последователи в Източна Европа и по света.

Културно-историческата психология възниква като отговор на Картезианския дуализъм между ума и тялото в психологията по това време, като е обмислена за установяване на нова парадигма в психологическите изследвания, която би преодоляла ограничения обективизъм на бихевиоризма (Уотсън) и субективизма на интроспективната психология на Вундт, Уилям Джеймс и други. Фокусира се върху човешкото развитие, за да отправи генетични претенции относно функционирането на психиката при дейност.

Някои от учениците на Виготски – Алексей Леонтиев, Александър Лурия, Пьотър Галперин, Василий Давидов и други в Съветския съюз развиват културно-историческата психология. Лазло Гарай[1] (В Унгария) и Клаус Холцкамп[2] (в Германия) развиват, респективно, техни собствени подходи към културно-историческата психология.

Източници редактиране

  1. "Tool and Sign" Vygotskian Research Network
  2. Holzkamp, Klaus (1983): Grundlegung der Psychologie. Frankfurt/M.: Campus, ISBN 3-593-33572-7

Външни източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cultural-historical psychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​