Отваря главното меню

Кунашир (на японски: 国後島 Кунасири-то) е крайният югозападен остров от южната група на Голямата верига на Курилските острови. Според административно-териториалното устройство на Русия, Кунашир влиза в състава на Сахалинска област. Принадлежността на острова е оспорвана от Япония, която разглежда неговата територия като част от подпрефектура Немуро на префектура Хокайдо[1][2][3][4]. Най-разпространената версия за името на остров Кунашир е, че в превод от айнски език означава „черен остров“[5].

Кунашир
Кунасири-то
Проливы Курильских островов Юг.png
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 1550 km2 km²
Най-висока точка вулк. Тятя 1810 m
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
44.0667° с. ш. 145.7667° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Кунашир в Общомедия

ГеографияРедактиране

Кунашир се простира на 123 km от североизток на югозапад, а ширината му варира от 4 до 30 km. Площта му е около 1550 km2. Разположен е между проливите Екатерина на североизток (отделя го от остров Итуруп), Кунаширски и Измяна на югозапад (отделят го от остров Хокайдо) и Южнокурилски на югоизток (отделя го Малката Курилска верига). По цялото протежение на острова се простира верига от вулкани, от които два са действащи - Тятя (1819 м) и Руруй (1485) в хребета Докучаев. Югозападно от ниските провлаци Южнокурилски и Серноводски са разположени действащите Вулкан на Менделеев и Вулкан на Головнин. Островът е изграден от вулканични и кристалинни скали. Има множество горещи извори. Климатът е мусонен. Покрит е със смърчови и борови иглолистни гори, смесени и широколистни гори с лиани и подлес от курилски бамбук. Високите части са обрасли с каменни брези и кедров клек. На източното крайбрежие е разположен град Южнокурилск.[6]

Остров Кунашир е открит на 1 юли 1643 г. от холандския мореплавател Мартин Геритсон де Фриз по време на плавенето си в северозападната част на Тихия океан.

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране