Куратица
Куратица или понякога Курайца (на македонска литературна норма: Куратица) е село в община Охрид на Северна Македония.
| Куратица Куратица | |
| — село — | |
 | |
  Куратица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1145 m |
| Население | 326 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Куратица в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 22 километра североизточно от Охрид в подножието на връх Мазатар.
История
редактиранеПрез 1840 година в селото свещеник е поп Чутура, който служи на български език.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Куратица (Kouratitza) е посочено като село с 25 домакинства със 78 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Куратица е населявано от 395 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Куратица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. На 30-31 август 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание бежанският лагер на българи от 18 села е нападнат от 9000-на турска войска с артилерия. В неравен бой въстаниците начело с Аргир Маринов, които наброяват само 117 души, загиват. В клането намират смъртта си близо 200 българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Курапища има 464 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война 12 души от Куратица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1937 година. На 2 юни 1997 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък, а на 11 октомври 1999 година и готовата църква „Свети Димитър“. На 28 април 2001 година владиката Тимотей осветява темелния камък на църквата „Успение на Пресвета Богородица“.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 326 жители северномакедонци.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 326 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
На 13 и 14 януари се провежда Куратишкият карнавал.
Личности
редактиране- Родени в Куратица
Андон Фиданов, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров[9]- Велян Иванов Георгиев, български революционер от ВМОРО[10]
- Войдин Стефанов Аврамов, български революционер от ВМОРО[11]
- Ефтим Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров[9]
- Ефтим Танев Аврамов (1863 - 1948), български революционер от ВМОРО[11]
- Йове Сърбинов, български революционер, деец на ВМОРО
- Найде Янев Аврамов, български революционер от ВМОРО[11]
- Сандре Димитров (Димов) Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров[9][12]
- Стоян Петковски, български революционер, участник в Охридското съзаклятие, жив към 1918 г.[13]
- Христо Степанов Андрев, български революционер от ВМОРО[11]
- Христо Пековски, български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Цветков Аврамов, български революционер от ВМОРО[11]
- Цветко Петрев Аврамов, български революционер от ВМОРО[11]
- Починали в Куратица
- Андон Узунов (? – 1903), български революционер
- Аргир Маринов (Маринчев, 1870 – 1903), български просветен деец и революционер
- Христо Пармаков (1879 – 1903), български революционер
- Свързани с Куратица
- Адем Байрамов (вер. псевдоним), член на селския революционен комитет[14]
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.