Уикипедия

Куратица

село в Северна Македония

Куратица или понякога Курайца (на македонска литературна норма: Куратица) е село в община Охрид на Северна Македония.

Куратица
Куратица
— село —
Панорама на Куратица.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2422° с. ш. 20.8906° и. д.
Куратица
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина1145 m
Население326 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Куратица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 22 километра североизточно от Охрид в подножието на връх Мазатар.

ИсторияРедактиране

През 1840 година в селото свещеник е поп Чутура, който служи на български език.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Куратица (Kouratitza) е посочено като село с 25 домакинства със 78 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Куратица е населявано от 395 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. На 30-31 август 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание бежанският лагер на българи от 18 села е нападнат от 9000-на турска войска с артилерия. В неравен бой въстаниците начело с Аргир Маринов, които наброяват само 117 души, загиват. В клането намират смъртта си близо 200 българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Курапища има 464 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 12 души от Куратица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1937 година. На 2 юни 1997 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък, а на 11 октомври 1999 година и готовата църква „Свети Димитър“. На 28 април 2001 година владиката Тимотей осветява темелния камък на църквата „Успение на Пресвета Богородица“.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 326 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 326
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

На 13 и 14 януари се провежда Куратишкият карнавал.

ЛичностиРедактиране

Родени в Куратица
  •   Андон Фиданов, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров[8]
  •   Велян Иванов Георгиев, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Войдин Стефанов Аврамов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Ефтим Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров[8]
  •   Ефтим Танев Аврамов (1863 - 1948), български революционер от ВМОРО[10]
  •   Йове Сърбинов, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Найде Янев Аврамов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Сандре Димитров (Димов) Котев, български революционер от ВМОРО, четник на Божин Димитров[8][11]
  •   Стоян Петковски, български революционер, участник в Охридското съзаклятие, жив към 1918 г.[12]
  •   Христо Степанов Андрев, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Христо Пековски, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Цветков Аврамов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Цветко Петрев Аврамов, български революционер от ВМОРО[10]
Починали в Куратица
  •   Андон Узунов (? – 1903), български революционер
  •   Аргир Маринов (Маринчев, 1870 – 1903), български просветен деец и революционер
  •   Христо Пармаков (1879 – 1903), български революционер
Свързани с Куратица
  •   Адем Байрамов (вер. псевдоним), член на селския революционен комитет[13]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
  2. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  6. ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14 
  8. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  9. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. ↑ а б в г д е Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
  13. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куратица&oldid=11366339“.