Отваря главното меню

Курд Ласвиц (на немски: Kurd Laßwitz) с цяло име Карл Теодор Виктор Курд Ласвиц е немски писател и философ, автор на романи, новели, есета и разкази. За някои произведения използва псевдонима Велатус (Velatus). Смятан е за първосъздател на немскоезичната научна фантастика.

Курд Ласвиц
Kurd Laßwitz
Портрет на Курд Ласвиц от 1903 г.
Портрет на Курд Ласвиц от 1903 г.
Псевдоним Велатус
Роден 20 април 1848 г.
Починал 17 октомври 1910 г. (62 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ, есе
Дебютни творби „До нулевата точка на битието“, разкази (1871)
Курд Ласвиц в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Курд Ласвиц, син на предприемач и политик, следва математика и физика в университетите на Бреслау и Берлин. Завършва през 1873 г. с отличие (magna cum laude). През следващата година полага педагогически държавен изпит по математика, физика, философия и география.

През 1876 г. Ласвиц се установява в Гота, където намира работа като гимназиален учител. През следващите години се издига до гимназиален професор и придворен съветник. Изнася популярни беседи из областта на природознанието, литературата и философията.

През 1884 г. е избран за член на Немската академия по естествени науки „Леополдина“. Кореспондира си с редица духовни величия от своето време като Лудвиг Анценгрубер, Мартин Бубер и Берта фон Зутнер.

Курд Ласвиц умира на 62-годишна възраст в Гота, като оставя богато литературно наследство[1] Романът му „На две планети“ (1897) („Auf zwei Planeten“), съдъжащ повече от хиляда страници, спада към най-важните немски научнофантастични произведения. Преведен е на много езици и е преиздаван многократно. В началото на XX век романът оказва влияние на значими писатели, предимно експресионисти, сред които Георг Хайм и Арно Шмит.

Разкази от сборника му „До нулевата точка на битието“ (1871) са издадени и на български.

БиблиографияРедактиране

  • 1871: Bis zum Nullpunkt des Seins
    • Neuausgabe: Bis zum Nullpunkt des Seins und andere Erzählungen, 2001
Апикис, изд.: Г. Бакалов, Варна (1990), прев. Виолета Тончева
  • 1874: Bilder aus der Zukunft. Zwei Erzählungen aus dem 24. und 39. Jahrhundert
    • Werkausgabe: Bilder aus der Zukunft, 2008
  • 1878: Atomistik und Kriticismus. Ein Beitrag zur erkenntnistheoretischen Grundlegung der Physik
  • 1878: Natur und Mensch
    • Werkausgabe: Natur und Mensch und andere Vorträge und Aufsätze. Bd. II/8, 2009
  • 1883: Die Lehre Kants von der Idealitaet des Raumes und der Zeit im Zusammenhange mit seiner Kritik des Erkennens allgemeinverständlich dargestellt
    • Werkausgabe: Die Lehre Kants von der Idealität des Raumes und der Zeit. Bd. II/2, 2008
  • 1890: Geschichte der Atomistik vom Mittelalter bis Newton. Band 1: Die Erneuerung der Korpuskulartheorie, Band 2: Höhepunkt und Verfall der Korpuskulartheorie des siebzehnten Jahrhunderts
  • 1894: Seifenblasen. Moderne Märchen
    • Werkausgabe: Seifenblasen. Moderne Märchen. Bd. I/3, 2008
  • 1896: Gustav Theodor Fechner
    • Werkausgabe: Gustav Theodor Fechner. Bd. II/5, 2008
  • 1897: Auf zwei Planeten, Roman
    • Neuausgabe: Auf zwei Planeten. Geleitwort von Wernher von Braun, 1969
  • 1900: Wirklichkeiten. Beiträge zum Weltverständnis
    • Werkausgabe: Wirklichkeiten. Bd. II/6, 2008
  • 1902: Nie und immer. Neue Märchen: Traumkristalle. Homchen − ein Tiermärchen aus der oberen Kreide
    • Werkausgabe: Nie und immer. Bd. I/7, 2008
  • 1904: Die Universalbibliothek, Neuausgabe: 2013
  • 1905: Aspira. Roman einer Wolke
    • Werkausgabe: Aspira. Bd. I/6, 2008
  • 190): Sternentau. Die Pflanze vom Neptunsmond
    • Werkausgabe: Sternentau. Die Pflanze vom Neptunsmond. Bd. I/8, 2008
  • 1981: Traumkristalle, Sammlung aller phantastischen Kurzgeschichten

ПризнаниеРедактиране

През 1980 г. в памет на писателя е учредена литературната награда Курд Ласвиц[2] Отличието се присъжда ежегодно за най-добра научнофантастична творба през предходната година.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране