Кушево
Кушево или Кушово (на гръцки: Κοκκινιά, Кокиния, до 1927 година Κούσοβον, Кусовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Кушево има население от 111 души (2001).
| Кушево Κοκκινιά | |
| — село — | |
  Кушево  Кушево  Кушево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 318 m |
| Население | 39 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на около 15 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на около 30 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни).
История
редактиранеНа около 700 m вдясно от пътя Кушево – Междурек (Мелисургио) е разкрито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открити са повърхностна керамика и плочки от римско време.[2]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век Кушево е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кушьово (Couchiovo) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза с 82 домакинства с 45 жители мюсюлмани и 340 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушево (Миландже) има 240 жители българи християни, 200 турци и 60 цигани.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушово (Kouchovo) има 280 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Кушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е променено на Кокиния. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 65 семейства и 249 жители бежанци.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Курт[9] | Κούρτ | Ликорема | Λυκόρεμα[10] | река на Ю от Кушево[9] |
| Мус Дерек[9] | Μούς Δερέκ | Гурунорема | Γουρουνόρεμα[10] | река на СИ от Кушево, десен приток на Шейтан[9] |
| Шейтан[9] | Σεϊτάν | Дяволорема | Διαβολόρεμα[10] | река на З от Кушево, десен приток на Кушевската река[9] |
| Арарат[9] | Αραράτ | Псилома | Ψήλωμα[10] | възвишение на З от Кушево[9] |
Личности
редактиране- Родени в Кушево
Атанас Г. Кушували, български възрожденски общественик- Гоце Наков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[11]
- Дельо Танчев (Деля Танчов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина[12]
- Илия Николов (Ильо Николов, 1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина[13]
- Насо Курт Наков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[14]
- Свързани с Кушево
- Димитър Кушевалиев (1866 – ?), български военен и революционер, по произход от Кушево
Костас Гавриилидис (1897 – 1952), гръцки политик, заселен в Кушево
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Κοκκίνια - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 505.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.