Димитър Кушевалиев

български офицер и революционер

Димитър Атанасов Кушевалиев е български офицер (подполковник), революционер и общественик, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), помощник-инспектор на класовете на Военното училище по време на Първата световна война (1915 – 1918). Деец на ВМОК, на македонските братства и на български освободителни братства.

Димитър Кушевалиев
български офицер и революционер
Звание
Род войски
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди За военна заслуга
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.
Родства Атанас Кушували (баща)

БиографияРедактиране

Димитър Кушевалиев е роден на 23 октомври 1866 г. в Кукуш, Османска империя в униатското семейство на Атанас Кушували. През 1889 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 е поручик. Служи в 19 пехотен шименски полк и 33-ти пехотен свищовски полк. Като поручик и класен надзирател във Военното училище през 1899 г. е избран за председател на Централното освободително братство в София.[1] През 1900 г. е произведен в чин майор и на 31 май 1911 е уволнен от служба.[2]

През 1912 г. майор Кушевалиев е отново на служба във връзка с избухването на Балканската война (1912 – 1913). В края на Междусъюзническата война (1913) на 28 юли 1913 г. е произведен в чин майор. Първата световна война (1915 – 1918) запасен майор Кушевалиев е назначен за помощник-инспектор на класовете на Военното училище и на 30 май 1918 г. е произведен в чин подполковник. „За отличия и заслуги през войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“, ІV степен.[3]

Член е на изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България, където заема длъжността „касиер“.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 – 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 9545092351. с. 43.
  2. Руменин, с. 159
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 15 – 16

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 159.