Кушиново
Кушѝново[1] или Кошиново (на гръцки: Πολύπετρο, Полипетро, катаревуса: Πολύπετρον, Полипетрон, до 1927 година Κοσίνοβο, Косиново[2]), на турски Икизлер, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.
| Кушиново Πολύπετρο | |
 Църквата „Свети Димитър“ | |
  Кушиново  Кушиново  Кушиново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 79 m |
| Население | 374 души (2021 г.) |
| Кушиново в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в северозападния край на Солунското поле, югоизточно от Гумендже (Гумениса).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
В XIX век Кушиново е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В църквата „Свети Димитър“ има икони на кулакийския зограф Ставракис Маргаритис, както и на Димитър Вангелов от Петрово.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Косиново като българско село.[5]
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Джедид Икизлер (Džedid Ikizler),[6] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Косиновон (Κοσίνοβον), християнско село.[7]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушиново (Икизлеръ) има 130 жители българи християни.[8]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушиново (Kouchinovo) има 288 българи екзархисти.[9]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. Допреди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15-дневно служене от тяхна страна черквата се затвори и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата. От името на българското население кмет Мичо, член Андон.[10] | “ |
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[11]
По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.[12]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κασίνοβον) има 180 патриаршисти и 60 екзархисти.[7][13]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кусиново или Икизлер (Κουσίνοβο, Ικιζλέρ) като село със 120 мъже и 114 жени.[7] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кошиново има 15 къщи славяни християни.[14]
В 1926 година името на селото е променено на Полипетро. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент.[15][16] Ликвидирани са 26 имота на жители, преселили се в България.[7] В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кушиново[3] | Κοσίνοβον | Анифоро | Άνήφορο[18] | възвишение на СИ от Кушиново (141 m)[3] |
| Кавак Чешме[3] | Καβάκ Τσεσμέ | Левковриси | Λευκόβρυση[18] | река на И от Кушиново[3] |
| Коджадере[3] | Κοτζά Ντερέ | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[18] | река на С от Кушиново[3] |
| Бидалмаш[3] | Μπιντάλμας | Авитистон | Άβύθιστον[18] | местност на С от Кушиново[3] |
- Преброявания
- 2001 година – 552 души
- 2011 година – 425 души
Личности
редактиране- Родени в Кушиново
Георги Иванов Русев – Божко (р. 6 май 1922), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 година, на 23 август 1943 година става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 – 1944 година е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас[19][20]- Ичко Кушински, български революционер от ВМОРО[21]
- Починали в Кушиново
- Иван Летата (? – 1905), четник при Апостол войвода[22]
Бележки
редактиране- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Сайт на Дем Ашиклар., архив на оригинала от 2 август 2008, https://web.archive.org/web/20080802232357/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=50&Itemid=106, посетен на 22 март 2010
- ↑ Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
- ↑ Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 45.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224 – 227.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.