Кушѝново[1] или Кошиново (на гръцки: Πολύπετρο, Полипетро, катаревуса: Πολύπετρον, Полипетрон, до 1927 година Κοσίνοβο, Косиново[2]), на турски Икизлер, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.

Кушиново
Πολύπετρο
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 79 m
Население 425 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кушиново, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кушиново е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В църквата „Свети Димитър“ има икони на кулакийския зограф Ставракис Маргаритис, както и на Димитър Вангелов от Петрово.[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКосиново като българско село.[4]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Джедид Икизлер (Džedid Ikizler), на картата на Кондоянис е отбелязано като Косиновон (Κοσίνοβον), християнско село.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушиново (Икизлеръ) има 130 жители българи християни.[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушиново (Kouchinovo) има 288 българи екзархисти.[7]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. Допреди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15-дневно служене от тяхна страна черквата се затвори и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата. От името на българското население кмет Мичо, член Андон[8]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[9]

По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.[10]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κασίνοβον) има 180 патриаршисти и 60 екзархисти.[5][11]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кусиново или Икизлер (Κουσίνοβο, Ικιζλέρ) като село със 120 мъже и 114 жени.[5] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кошиново има 15 къщи славяни християни.[12]

В 1926 година името на селото е променено на Полипетро. Част от българското му насление се изселва и на негово място са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент.[13][14] Ликвидирани са 26 имота на жители, преселили се в България.[5] В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци.[15]

Преброявания
  • 2001 година - 552 души
  • 2011 година - 425 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Кушиново
  •   Георги Иванов Русев - Божко (р. 6 май 1922), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 година, на 23 август 1943 година става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 - 1944 година е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас[16][17]
  •   Ичко Кушински, български революционер от ВМОРО[18]
Починали в Кушиново

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538.
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  10. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  11. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  13. „Сайт на Дем Ашиклар.“, архив на оригинала от 2 август 2008, https://web.archive.org/web/20080802232357/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=50&Itemid=106, посетен 2 август 2008 
  14. „Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.“, архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен 23 декември 2009 
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  17. Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 45.
  18. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224-227.
  19. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.