Къзлар
Къзлар или Къслар (на гръцки: Κιζάρι, Кизари, катаревуса Κιζάριον, Кизарион) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.
| Къзлар Κιζάρι | |
  Къзлар  Къзлар  Къзлар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 189 m |
| Население | 76 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено на 10 километра североизточно от Шапчи (Сапес).
История
редактиранеВ XIX век Къзлар е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Казалар (Kazallar) има 32 домакинства и 150 жители българи.[1]
През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия.[2]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Неделчо Димитров | свещеник |
| 2. Ив. Пляката | |
| 3. Трайко Михалев | учител |
| 4. Кралю Забунов | |
| 5. Георги Божинов[3] | |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархийски семейства смесени 40 семейства турци.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 184.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
