Шапчи или Шапчи хан, Шапчи хане (на гръцки: Σάπες, Сапес, на турски: Şapçı, Шапчъ) е град в Гърция, център на дем Марония-Шапчи.

Шапчи
Σάπες
Agia Marina Church 2.jpeg
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина148 m
Население9542 души (2001)
ПокровителКонстантин Велики и Елена Константинополска[1]

ИсторияРедактиране

Селището възниква като хан, около който в петък става пазар. Търговското издигане на Шапчи като втори център в околията след Гюмюрджина става през 80-те години на 19 век, когато българите - мнозинство в околията, започват да бойкотират пазара в Марония. Шапчи постепенно се въздига като градче, населено предимно от преселници от съседното село Калайджидере, разположено на 6-7 километра на югоизток. Първите създатели на Шапчи са калайджидерските първенци Хаджи Шенко Николов, Хаджи Вълчо Пандалеев, вуйчо на Хаджи Вълчо Хаджистоянов, Хаджи Вълчо Георгиев, Никола Семерджиев, Тодор Димитров Келмитрев, Хаджи Георги, Тодор Терзистоянов. Дюкяни в Шапчи отварят и сачанлийци като поп Илия Ангелов, манастирци като Петко Бочуков и Иван Карабаджака, петковци като Петко Каварджиков и други.[2]

На високия северен склон е построен нов квартал. Там са заселени завърнали се от руския черноморски ареал понтийски гърци, те все още продължават да говорят помежду си на руски език.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Шапчи
  •   Бела Симеонова Кляшева (1919 - ?), съпруга на Лазар Пачов, екзекутиран заедно с брат си Пантелей Пачов в 1942 година в Пловдив, авторка на спомени[4]
  •   Милчо Атанасов Хаджишенков (31 май 1917 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[5]
Починали в Шапчи

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 182 – 183, 187.
  3. в. Дума, бр.265, 11.11.2006 г., Инджов, Никола. Върте да палим свещ на владиката! Пътуване в Беломорието по следите на патриарх Евтимий и на българогласните родопчани, архив на оригинала от 11 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070611161918/http://www.duma.bg/2006/1106/111106/obshtestvo/ob-3.html, посетен на 2007-09-16 
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 211. Посетен на 25 август 2015.
  5. Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 198.