Кърнаре

село в област Пловдив

Кърнаре е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.

Кърнаре
      
Герб
Karnare municipality hall.jpg
Общи данни
Население 975 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,65 km²
Надм. височина 538 m
Пощ. код 4337
Тел. код 03135
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 40939
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(ГЕРБ (СДС))
Кметство
   кмет
Кърнаре
Боньо Бонев
(СДС, ДСБ, ОЗ, ...)
Кърнаре в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Кърнаре се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

Името на селото е от турски произход и преведено на български означава „полето“. До Освобождението е чисто турско село, което започва да се заселва с българи след Съединението от 1885 г., най-вече от Троянско. В книгата си „Стари градища и друмове“ известният историк Петър Мутафчиев дава друга интерпретация на името на селото, като свързва корена му със спомена на по-късните български заселници за най-ранните такива, които били „кърдисани“ от турците („изклани“). В началото на ХХ век то вече има определено български облик. Било е със стратегическо положение, тъй като лежи на пътя за Троянския проход и по тази причина турците са избили и разселили българите при завоюването на земите ни през XIV век, които живели по тези места и колонизирали селото с турци. Във връхните моменти на комунистическата диктатура през 1947 – 1955 г. село Кърнаре е единственото село в България, което успява да си построи църква. Това е храмът „Св. Великомъченик Георги Победоносец“. Населението в огромната си част е източноправославно, има и малко цигани-мюсюлмани.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Троянският проход (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а най-високата му точка е на 1565 м н.в. Свързва град Троян със село Кърнаре в Карловското поле.

На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна – пътят на Траян. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето – билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо), от която се намират останки от основите. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.

Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.

ГалерияРедактиране