Карлово (община)
Община Карлово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Административен център е град Карлово.
Община Карлово | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Пловдив |
Площ | 1059.18 km² |
Население | 52 769 души |
Адм. център | Карлово |
Брой селища | 27 |
Сайт | karlovo.bg |
Управление | |
Кмет | Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 33 съветници |
Община Карлово в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в северната част на област Пловдив. С площта си от 1059,182 km2 е най-голямата сред 18-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Община Карлово е една от най-големите общини в България като заема 8-о място. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Брезово, община Калояново и община Хисаря;
- на запад – община Копривщица и община Антон, Софийска област;
- на север – община Тетевен, община Троян и община Априлци, област Ловеч и община Сопот;
- на изток – община Павел баня, област Стара Загора.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е разнообразен – от равнинен в централната част, през средно планински в южната, до високо планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на три орографски единици: Карловската котловина, Стара планина и Средна гора.
От запад при град Клисура на изток до село Куртово на протежение от 37 km се простира обширната и равна Карловската котловина. Нейната площ е 280 km2, което съставлява повече от 1/4 от територията на община Карлово, а ширината ѝ варира от 2 – 3 km на запад до 15 km на изток. В най-южната ѝ част, южно от град Баня, в началото на Стремския пролом на река Стряма се намира най-ниската ѝ точка – 264 m н.в.
Районите северно от Карловската котловина до границата с Ловешка област се заемат от южните склонове на най-високите части на Средна Стара планина. Тук от запад на изток се редуват три от най-високите дялове на планината. Най-на запад до Рибаришкия проход (1570 m) в пределите на общината попадат южните склонове на източната, най-висока част на Златишко-Тетевенска планина със своя първенец връх Вежен (2198,1 m), разположен северозападно от град Клисура, на границата с община Тетевен. Между Рибаришкия проход на запад и дълбоката долина на Стара река (ляв приток на Стряма) на изток се простират южните склонове на Троянска планина. Нейният най-висок връх Левски (Амбарица, 2165,5 m) се издига северно от град Карлово на границата с община Троян. Районът на изток от долината на Стара река се заема от най-високия дял на Стара планина – Калоферска планина. Тук на границата с община Априлци се извисява най-високият връх на община Карлово и цялата Стара планина – връх Ботев (Юмрукчал 2375,4 m).
Районите южно от Карловската котловина се заемат от най-високите части на Средна гора. На запад от Стремския пролом на река Стряма, до границите с община Хисаря и община Копривщица се простират северните склонове на Същинска Средна гора. На границата с община Копривщица се намира най-високата точка на Същинска Средна гора и на цялата Средна гора – връх Богдан (1604 m). Източно от Стремския пролом в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Сърнена Средна гора. Тук най-високата точка от 982,8 m се намира североизточно от село Мраченик.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Карлово е река Стряма, която протича през нея с горното си течение и отводнява близо 90% от територията ѝ. Реката извира от южното подножие на връх Вежен и се насочва на юг. При гара Стряма завива на изток, минава южно от град Клисура и навлиза в най-западната част на Карловската котловина. Там завива на югоизток и тече по южната периферия на котловината. Южно от град Баня завива на юг, навлиза в Стремския пролом и напуска пределите на общината, като навлиза в община Калояново. По своето течение в община Карлово река Стряма получава отляво двата си най-големи притока – Стара река (20 km) и Бяла река (37 km).
Стара река води началото си от рида Равнец (част от Калоферска планина) и до град Карлово тече в много дълбока каньоновидна долина, минава през центъра на града, навлиза в Карловската котловина и югоизточно от село Войнягово се влива отляво в Стряма.
Бяла река извира североизточно от връх Ботев и тече на юг също в дълбока проломна долина. Западно от град Калофер завива на югозапад и навлиза в най-източната част на Карловската котловина. Минава последователно покрай селата Куртово, Ведраре (тук завива на юг), Бегунци и Пролом (тук завива на запад) и на около 2 km западно от последното се влива отляво в Стряма. Неин основен приток е Свеженска река (26 km), чието горно течение е в община Брезово. В пределите на община Карлово в началото реката тече на север, а след това на запад и югозапад, минава през село Домлян и югоизточно от село Бегунци се влива отляво в Бяла река.
Най-североизточната част на община Карлово (около 10% от територията ѝ) се отводнява от най-горното течение на река Тунджа. Тя води началото си от южното подножие на връх Юрушка грамада в Калоферска планина и тече на юг в дълбока и залесена долина. Минава през центъра на град Калофер, завива на изток и навлиза в община Павел баня.
На територията на община Карлово има изградени няколко язовира, водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи в Карловската котловина. Най-големи са „Домлян“ (на Свеженска река), „Марино поле“ (северозападно от село Соколица), „Климент“ (западно от село Климент) и др.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Баня | 3031 | 14,459 | Клисура | 868 | 131,402 | ||
Бегунци | 483 | 10,902 | Маджаре, Маджере | Куртово | 214 | 8,518 | |
Богдан | 851 | 41,344 | Дерелии | Кърнаре | 853 | 29,650 | |
Васил Левски | 1414 | 42,627 | Митиризово, Левски | Марино поле | 31 | 3,199 | Минтишлии |
Ведраре | 948 | 5,487 | Куфаларе | Московец | 248 | 6,698 | Татаре |
Войнягово | 1025 | 34,198 | Мраченик | 105 | 23,880 | ||
Горни Домлян | 464 | 11,535 | Горни Омаробас | Певците | 631 | 12,075 | Ашикларе |
Домлян | 337 | 31,676 | Долни Омаробас | Пролом | 414 | 13,797 | Богаз |
Дъбене | 1479 | 38,015 | Розино | 4308 | 66,453 | Рахманларе, Божидар | |
Иганово | 528 | 35,330 | Слатина | 844 | 48,715 | ||
Калофер | 2672 | 155,016 | Соколица | 619 | 13,902 | Доганджа, Дуганджии | |
Каравелово | 1171 | 78,997 | Горно Кюселере | Столетово | 683 | 9,925 | Кара сарлии |
Карлово | 19 853 | 102,173 | Левскиград | Христо Даново | 1591 | 50,029 | Текия |
Климент | 1119 | 39,180 | Овчеларе, Свети Климент | ОБЩО | 46784 | 1059,182 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- през 1886 г. – заличени са селата Бекирлии и Севишлие (Севишлии) поради изселване без административен акт;
- през 1887 г. – заличени са селата Доробас (Дар Обас), Исак Факъ (Исак Факово) и Узун Смаил поради изселване без административен акт;
- през 1888 г. – заличено е с. Мранчево поради изселване без административен акт;
- през 1893 г. – заличено е с. Ютакларе поради изселване без административен акт;
- през 1906 г. – заличено е с. Карачево (Карачово) поради изселване без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Маджаре (Маджере) на с. Бегунци;
- – преименува с. Дерелии на с. Богдан;
- – преименува с. Куфаларе на с. Ведраре;
- – преименува с. Горни Омаробас (Горни Омарбас) на с. Горни Домлян;
- – преименува с. Долни Омаробас (Долни Омарбас) на с. Домлян;
- – преименува с. Горно Кюселере (Горна Кюселери) на с. Каравелово;
- – преименува с. Митиризово на с. Левски;
- – преименува с. Гиллере на с. Мали Богдан;
- – преименува с. Минтишлии на с. Марино поле;
- – преименува с. Татаре на с. Московец;
- – преименува с. Ашикларе на с. Певците;
- – преименува с. Богаз на с. Пролом;
- – преименува с. Овчеларе на с. Свети Климент;
- – преименува с. Доганджа (Дуганджии) на с. Соколица;
- – преименува с. Кара сарлии на с. Столетово;
- – преименува с. Текия на с. Христо Даново;
- – преименува с. Арапово на с. Черничани;
- МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Рахманларе на с. Божидар;
- МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Левски на с. Васил Левски;
- МЗ № 3042/обн. 26.02.1944 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
- МЗ № 934 – 11/обн. 28.04.1944 г. – отделя кв. Мали Богдан от с. Каравелово и го възстановява като отделно населено място – с. Мали Богдан;
- МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черничани на с. Сушица;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Божидар на с. Розино;
- Указ № 622/обн. 4 януари 1952 г. – заличава с. Мали Богдан и го присъединява като квартал на с. Каравелово;
- Указ № 59/обн.27.02.1953 г. – преименува гр. Карлово на гр. Левскиград;
- Указ № 516/обн. 22.12.1961 г. – заличава с. Калугерово (Кишиш махле) поради изселване;
- Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на гр. Левскиград на гр. Карлово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Свети Климент на с. Климент;
- Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Сушица и го присъединява като квартал на гр. Карлово;
- Решение на МС № 582/обн. 10.09.2002 г. – признава с. Баня за гр. Баня;
- Указ № 318/обн. 05.09.2003 г. – отделя гр. Сопот и с. Анево от община Карлово и ги включва в новообразуваната община Сопот с административен център гр. Сопот.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 52 307 | 39 586 | 2696 | 5781 | 269 | 171 | 3804 | 100.00 | 75.68 | 5.15 | 11.05 | 0.51 | 0.32 | 7.27 |
Карлово | 23 075 | 19 213 | 600 | 1394 | 221 | 71 | 1576 | Карлово | 83.26 | 2.60 | 6.04 | 0.95 | 0.30 | 6.82 |
Розино | 4113 | 1077 | 1597 | 1177 | 5 | 15 | 242 | Розино | 26.18 | 38.82 | 28.61 | 0.12 | 0.36 | 5.88 |
Баня | 3512 | 2560 | 5 | 626 | 12 | 5 | 304 | Баня | 72.89 | 0.14 | 17.82 | 0.34 | 0.14 | 8.65 |
Калофер | 3103 | 2802 | 43 | 4 | 249 | Калофер | 90.29 | 1.38 | 0.12 | 8.02 | ||||
Дъбене | 1606 | 1412 | 150 | 0 | 41 | Дъбене | 87.92 | 9.33 | 0.00 | 2.55 | ||||
Христо Даново | 1581 | 465 | 225 | 824 | 0 | 30 | 37 | Христо Даново | 29.41 | 14.23 | 52.11 | 0.00 | 1.89 | 2.34 |
Васил Левски | 1575 | 1336 | 176 | 41 | 19 | Васил Левски | 84.82 | 11.17 | 2.60 | 1.20 | ||||
Каравелово | 1436 | 1342 | 0 | 11 | 3 | 7 | 73 | Каравелово | 93.45 | 0.00 | 0.76 | 0.20 | 0.48 | 5.08 |
Климент | 1254 | 957 | 16 | 96 | 184 | Климент | 76.31 | 1.27 | 7.65 | 14.67 | ||||
Войнягово | 1189 | 1048 | 3 | 80 | 5 | 0 | 53 | Войнягово | 88.14 | 0.25 | 6.72 | 0.42 | 0.00 | 4.45 |
Клисура | 1109 | 1045 | 0 | 0 | 62 | Клисура | 94.22 | 0.00 | 0.00 | 5.59 | ||||
Ведраре | 1106 | 692 | 30 | 153 | 4 | 226 | Ведраре | 62.56 | 2.71 | 13.83 | 0.36 | 20.43 | ||
Богдан | 957 | 786 | 0 | 145 | 3 | 21 | Богдан | 82.13 | 0.00 | 15.15 | 0.31 | 2.19 | ||
Слатина | 955 | 767 | 21 | 152 | 12 | Слатина | 80.31 | 2.19 | 15.92 | 1.25 | ||||
Кърнаре | 879 | 555 | 9 | 244 | 0 | 21 | 50 | Кърнаре | 63.13 | 1.02 | 27.75 | 0.00 | 2.38 | 5.68 |
Столетово | 768 | 557 | 48 | 4 | 157 | Столетово | 72.52 | 6.25 | 0.52 | 20.44 | ||||
Соколица | 637 | 440 | 180 | 3 | 11 | Соколица | 69.07 | 28.25 | 0.47 | 1.72 | ||||
Горни Домлян | 534 | 432 | 71 | 28 | Горни Домлян | 80.89 | 13.29 | 5.24 | ||||||
Бегунци | 531 | 363 | 0 | 0 | 166 | Бегунци | 68.36 | 0.00 | 0.00 | 31.26 | ||||
Иганово | 510 | 226 | 68 | 0 | 215 | Иганово | 44.31 | 13.33 | 0.00 | 42.15 | ||||
Певците | 446 | 237 | 0 | 153 | 55 | Певците | 53.13 | 0.00 | 34.30 | 12.33 | ||||
Домлян | 405 | 386 | 13 | 1 | Домлян | 95.30 | 3.20 | 0.24 | ||||||
Пролом | 394 | 298 | 92 | 0 | 2 | Пролом | 75.63 | 23.35 | 0.00 | 0.50 | ||||
Московец | 264 | 226 | 0 | 20 | 16 | Московец | 85.60 | 0.00 | 7.57 | 6.06 | ||||
Куртово | 226 | 224 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Куртово | 99.11 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.88 |
Мраченик | 99 | 97 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Мраченик | 97.97 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 2.06 |
Марино поле | 43 | 43 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Марино поле | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 83,1 km.
- от запад на изток, по цялото протежение на общината преминават два участъка от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от 42,3 km до Община Сопот и още 24,5 km след Община Сопот – общо 66,8 km;
- последният участък от 16,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Карлово.
През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124,2 km:
- участък от 55,3 km от Републикански път I-6 (от km 226,1 до km 260,4) и (от km 266 до km 287,0);
- последният участък от 22,7 km от Републикански път II-35 (от km 103,6 до km 126,3);
- началният участък от 9,6 km от Републикански път II-64 (от km 0 до km 9,6);
- началният участък от 28,1 km от Републикански път III-607 (от km 0 до km 28,1);
- целият участък от 8,5 km от Републикански път III-641.
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 януари 2019. (на английски)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Карлово
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.