Лаго Архентино (на испански: Lago Argentino) е голямо сладководно ледниково езеро в Южна Аржентина, разположено в патагонската провинция Санта Крус. Това е най-голямото аржентинско езеро с площ 1415 km2, [1] максимална широчина 20 km и средна дълбочина 150 m. Тъй като бреговете му са на ниво 187 m, а максималната дълбочина стига до 500 m, езерото е криптодепресия. Спада към 20-те най-дълбоки езера в света и е третото по дълбочина в Америка след езерото Сан Мартин и Буенос Айрес. Водният ме обем е 219,9 km3.

Лаго Архентино
Lago Argentino
— ледниково езеро —
Ледникът Перито Морено в езерото
Ледникът Перито Морено в езерото
Relief Map of Argentina.jpg
-50.2333° с. ш. -72.7667° и. д.
Местоположение в Аржентина
Местоположение Провинция Санта Крус
Притоци Леона
Отток Санта КрусАтлантически океан
Ширина 20 km
Площ 1415 km2
Дълбочина 500 m
Воден обем 219.9 km3
Надм. височина 187 m
Водосб. басейн 17000 km2
Населени места Ел Калафате
Лаго Архентино в Общомедия

ОсобеностиРедактиране

Разположено е на източния склон на Южните Анди. Представлява дълъг воден басейн с две разклонения в западната част, които спадат към Национален парк Лос Гласиарес. Към езерото се стичат няколко ледника, сред които Перито Морено и Упсала, както и множество потоци. Освен ледниците, в езерото от север се влива и река Леона (отток от езерото Виедма), а от източния му край изтича река Санта Крус, която се влива в Атлантическия океан. На южния бряг е разположено градчето Ел Калафате, изходен пункт за туризъм и риболов (костур, езерна и дъгова пъстърва, петниста галаксия).

До 2000 г. е функционирало летище Лаго Архентино, но поради разрастване на Ел Калафате пистите му са включени в пътната мрежа на града. Днес функциите му се поемат от летище Команданте Армандо Тола, от което се осъществяват национални и международни полети.

ИсторияРедактиране

Езерото е на около 15 000 години. В днешно време е открито от мореплавателя Валентин Файлберг, който достига до езерото през 1873 г. Той обаче смята, че това е езерото Виедма, открито преди около 100 години. По-късно, през 1877 г, до езерото стигат изследователите Франсиско (Перито) Морено и Карлос Мояно, които наричат езерото със сегашното му име.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране