Карлос Мояно
Карлос Мария Мояно (на испански: Carlos María Moyano) е аржентински изследовател и военен топограф.
| Карлос Мояно Carlos María Moyano | |
| аржентински изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1910 г.
Буенос Айрес, Аржентина |
| Националност |  Аржентина |
| Научна дейност | |
| Област | Топография |
Произход и младежки години (1854 – 1876) редактиране
Роден е на 4 ноември 1854 година в Мендоса, Аржентина, в семейство на земеделец. На 20-годишна възраст става военноморски офицер. През 1876 г. служи на капитан Луис Пиедрабуена на шхуната „Санта Круз“.
Експедиционна дейност (1876 – 1887) редактиране
Участие в експедицията на Франсиско Морено (1876 – 1877) редактиране
През 1876 – 1877 г. участва в експедицията на Франсиско Морено като топограф. През 1876 г. тръгват от долното течение на река Чубут и достигат на юг до устието на река Санта Крус. През 1877 двамата се изкачват по Санта Крус и окончателно откриват извора ѝ – езерото Архентино (1466 км2, 50°15′ ю. ш. 72°30′ з. д.), и че в него от север се влива река Леона, изтичаща от езерото Виедма. Още по-нагоре и по-на север на 14 февруари откриват езерото Сан Мартин (1010 км2), оттичащо се в Тихия океан – в Бейкър фиорд.
Експедиции в Патагония (1878 – 1886) редактиране
През 1878 г. е повишен в чин лейтенант и му е поверено ръководството на военна експедиция в Патагония. Проследява и картира долното течение на река Сенгер, вливаща се от юг в езерото Мустерс, а при пълноводие и в езерото Колуе-Уапи. В устието на река Санта Крус основава селище, което става изходна база за неговите експедиции, а след това и за експедициите на други изследователи.
Следващата година отново е на път, този път стига чак до Пунта Аренас, на брега на Магелановия проток.
През 1880 – 1881 г. в ново пътешествие се изкачва по река Рио Чико (Южна) до извора ѝ, тръгва на север, покрай източните склонове на Патагонските Анди и открива горното течение на река Рио Десеадо, извираща от масива Сабальос (2746 м). На север от масива, на 215 м надморска височина, открива най-голямото аржентинско езеро Буенос Айрес (2400 км2, ), оттичащо се чрез река Бейкър в залива Бейкър на Тихия океан. От там продължава на север и на 46º ю.ш. изследва горния басейн на река Сенгер, събираща водите си по източните склонове на Патагонските Анди между 44º и 46º ю.ш. Спуска се по Сенгер до езерата Мустерс и Колуе-Уапи и по река Рио Чико (Северна) и по река Чубут достига до океана. Това му пътуване допринася за утвърждаването на Аржентина върху тези територии и потвърждава наличието на удобни райони за развитие на животновъдство.
През 1881 г. е представител на Аржентина на Международния географски конгрес във Венеция. След завръщането от конгреса прави ново пътуване в Патагония, като близо до брега открива големи залежи на въглища и каолин.
През 1883 г. извършва нова експедиция в най-южните части на Патагонските Анди, създава няколко населени места, в които пристигат заселници и по този начин окончателно утвърждава аржентинското присъствие в спорния с Чили район. На следващата година е назначен за първи управител на провинция Санта Крус. Организира създаването на нови селища – Пуерто Санта Крус, Рио Галегос и Пуерто Десеадо, и развива усилена дейност по тяхното заселване. През 1885 г. пътува до Фолкландските острови, където закупува овце за новите колонии. Там се запознава, а след това и оженва за дъщерята на британския управител на островите.
Експедиция на Огнена земя (1886 – 1887) редактиране
През 1886 и 1887 г. извършва експедиция на остров Огнена земя и основава най-южния град на света Ушуая.
Резултати редактиране
Седемте проведени от Мояно експедиции в Патагония утвърждават присъствието на Аржентина в Патагония и на Огнена земя, откриват нови пътища и речни системи, по които масово прииждат нови заселници в изследваните територии. Общата дължина на изминатия път от Мояно по време на неговите пътувания надхвърля 8500 km.
Следващи години (1887 – 1910) редактиране
През 1887 г. напуска поста губернатор на провинция Санта Крус и се връща в Буенос Айрес. От 1892 до 1905 г. е директор на Службата по демаркацията на аржентинско-чилийската граница в Министерството на външните работи на Аржентина.
Умира на 7 октомври 1910 година в Буенос Айрес на 55-годишна възраст.
Трудове редактиране
- „A través de la Patagonia“, (1881, съавтор).
Източници редактиране
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 409 – 411.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlos Maria Moyano в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |