Костур
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.
Костурът (Perca fluviatilis, наричана също меше) е риба от семейство Костурови (Percidae). Той достига дължина до 40 см и тегло около 2 кг. Официалният рекорд – 2,9 кг – е поставен през 2010 година на Оландските острови, Финландия.[2]
Костур | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Костур в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Костурът е разпространен в Европа и Азия. Рибата е широко разпространена в България в блата, езера, язовири и бавнотечащи реки. Хвърля напролет 200 000 – 300 000 хайверни зърна. Силно разпространен в Швеция, има данни за уловени екземпляри с тегло над 3 килограма и над 43 см дължина.
Костурът е хищна риба, която се храни с малки рибки и безгръбначни. Има слабо стопанско значение, предимно е цел на спортния риболов.
Описание
редактиранеТялото на костура е скъсено, високо и странично сплескано. При по-едрите екземпляри тялото е по-налято отколкото при младите и се наблюдава характерна за вида гърбица. Тялото е покрито с люспи, които са ситни, твърди и трудно се отделят от дебелата му кожа.
Има големи оранжеви очи и голяма уста със ситни зъби, които са с изразен наклон навътре, което му помага да захваща плячката си.
На гърба си костурът има две последователни гръбни перки с бодливи лъчи, служещи за защита от едрите хищни обитатели на водоема. За защита има шипове на хрилните капаци и страничните перки. Първият лъч от първата гръбна перка е с остър и гол шип, който е изключително остър и е най-видим за разлика от другите, които са по-дребни и затъпени.
Женските екземпляри са отчетливо по-едри от мъжките, с по продълговати глави и заоблени тела.
Начин на живот и хранене
редактиранеКостурът е хищник, който води обичаен дневен начин на живот. Семейство Костурови е добре представено в българските реки, язовири и водоеми, като в последно време се наблюдава териториално разширение на популацията му.
Обикновено костурите се придвижват в стада, съставени от близки по размер риби. Сред костурите се наблюдава канибализъм, когато се срещнат две стада с голяма разлика в размерите. Канибализъм се наблюдава и в случаите, когато водоемът, обитаван от костура, не съдържа достатачно друг вид храна.
Хранителни качества
редактиранеМорски костур Fish, ocean perch, Atlantic, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Външни препратки
редактиране- Информация за костура, naRiba.com
Източници
редактиране- ↑ Perca fluviatilis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ ALL TACKLE RECORDS FOR PERCH, EUROPEAN // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Архивиран от оригинала на 2012-03-11. Посетен на 19 юни 2011.