Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ламар.

Лалю Маринов Пончев, известен с литературния си псевдоним Ламар, е български поет и писател.

Лалю Маринов (Ламар)
Роден 1 януари 1898 г.
Починал 21 февруари 1974 г. (76 г.)
Професия български поет и писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1922-1974
Жанр стихотворение, поема, роман
Известни творби „Железни икони“ (1927)
Награди Димитровска награда (1950, 1952)

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, област Ловеч. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и Школата за запасни офицери през 1918 г. Участва в Първата световна война.

След войната работи в Троян, откъдето е уволнен от чиновническа служба за анархистичните си убеждения през 1923 г. Премества се в София и се сближава още същата година с Гео Милев и Христо Ясенов. От 1925 до 1947 г. Ламар ръководи основаната от него печатница „Ново изкуство“, редактира и издава сп. „Новис“ (1929 – 1932). Участва във втората фаза на Втората световна война.

След 9 септември 1944 г. е редактор на списанията „Български воин“ и „Турист“, на вестник „Ехо“ и др.

Умира в София на 21 февруари 1974 г.[1]

 
Паметна плоча за поета на зида на родната му къща

БиблиографияРедактиране

  • „Арена“ (1922)
  • „Железни икони“ (1927)
  • „Запад-Изток“ (1944) – славянска поема
  • „Утро над родината“ (, [[1951) – стихотворения
  • „Мъдростта на годините“ (1959)
  • „Зуници над България“ (1962) – лирика
  • „Светло и сред нощ“ (1962) – роман
  • „Дъбово усое“ (1965) – импресии
  • „От изгрев до залез“ (1966) – роман
  • „Размразената лавина“ (1970) – есета, мисли и спомени
  • „Земни видения“ (1975) – стихове и поеми

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране