Християнизацията е широкообхватен обществен феномен в световната история. Изразява се в подмяната на традиционните религии на определени общества или народи от различни форми на християнството.

Ecce Homo (Ето Човекът!). На картината на Михай Мункачи (1896), Пилат Понтийски показва на подучената тълпа от Ерусалим, Иисус

Християнизацията довежда до сериозни промени във всички сфери на обществения живот и културата. Старите обичаи, вярвания и религиозни практики са изместени от нови форми, които с времето се развиват в нови културни традиции (европейска, несторианска, коптска, етиопска).

Решаваща в исторически план за налагането на християнството като водеща световна религия е християнизацията на Римската империя.

Форми на християнизация редактиране

В хода на последните две хилядолетия християнизацията приема различни форми, които най-общо могат да бъдат групирани като:

  • Приемане на християнството за държавна идеология от обществените елити. Извършвано по различни причини, официализирането на християнството е типично за периода от първите случаи през IV век (Армения, 301; Римска империя, 313) до покръстването на скандинавските страни през XI век и на Литва през XIV век.

Хронология редактиране

Съвременни оценки на християнизацията редактиране

Положителни редактиране

Християнизацията на Европа създава една нова цивилизация, която в продължение на векове оставя дълбоки следи в световната култура.

Някои хора твърдят, че основата на европейските ценности – права на човека, уважението към личността — се коренят в християнското „възлюби ближния си като себе си“. Според тях в християнската религия няма разделение на правоверни и рая или на евреи и гои, като в подкрепа на това се дават откъси от Библията, например: „за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

Вижте също редактиране