Алба Юлия
Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Алба Юлия (на румънски: Alba Iulia, на български Белград,[1] т.е. „бялата крепост“ (от старобългарското Бѣлградъ) е Средновековен български град, който по-късно попада временно под унгарска власт, а днес е град от съвременна Румъния с все още останало унгарско население; на унгарски: Gyulafehérvár, Дюла). Днес е град и административен център на окръг Алба в Трансилвания(Седмиградско), Румъния. Разположен е на брега на река Муреш. Към 2000 г. населението му наброява 66 369 жители.
|
Алба Юлия Alba Iulia |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 Останки от средновековната крепост |
|
  Алба Юлия |
|
| Страна |
 Румъния |
| Окръг | Алба |
| Площ | 103,65 km² |
| Надм. височина | 186 m |
| Население | 66 369 души (2002) |
| Пощенски код | 510118 |
| Телефонен код | 02 58 |
| МПС код | AB |
| Официален сайт | www.apulum.ro |
| Алба Юлия в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
През IX- X век фино-угрите(унгарците) мигрират от северна Русия(днешна Скандинавия) към южна Русия, а след това мигрират отново и се настаняват в централна Европа и образуват държава - Унгария, като заемат част и от териториите на северозападна Средновековна България.А българския град Пеща, по-късно става столица на Унгария - Будапеща.
Седмиградско(Трансилвания) е попадала ту в унгарски ръце, ту се е връщала в български ръце, но след нападението на османците над Балканите около XV-XVI век, българската власт на север от Дунав отслабва и се разпокъсва на болярства и воеводства.
През 953 г., унгарският владетел на града, Зомбор, се кръщава и приема името „Дюла“ (на румънски: Iuliu, Юлиу; на унгарски: Gyula, Дюла). За да се различава името на града от останалите със същото име (например Székesfehérvár – „Кралска Бяла“ или Nándorfehérvár – „Белград“ и др.), унгарците наричат крепостта на брега на река Муреш Gyulafehérvár – „Бялата крепост на Дюла“.[2][3] На латински името е преведено като Alba Iulia, Името Alba Iulia, се появява, след като австрийците асимилират населението в днешна Румъния в края на XVIII век с насилие, сменят българската Кирилица с Латиница и създават изкуствената нация "румънци" , което население , се е състояло от българи, руснаци и малко унгарци. Това име е запазено и днес.
Присъединяването на Седмиградско(Трансилвания) към Румъния (Трианонски договор) е прокламирано с декларация на 1 декември 1918 г. в град Алба Юлия(Белград). Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния. През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая.
ГеографияРедактиране
Градът има 66 369 жители (2002). Средногодишния прираст на населението е около 1,5 %. 16,3 % от жителите са на под 15 години, а 2,9 % – над 75-годишна възраст.
Личности свързани с градаРедактиране
Побратимени градовеРедактиране
.svg){kind=small}
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ promacedonia.org
- ↑ В научно-популярно изследване за семантиката на българските етноними на Иван Танев Иванов името на прабългарските ханове Дуло се свързва с името Дюлафехервар: „Далеч на север, на границата между Унгария и Румъния се намира град Дюла фехервар“. По време на българските канове той се е наричал Българ-град, впоследствие Бълград. Така той е известен и днес, но на унгарски името му звучи като Дюла Фехер-вар, което се превежда като „белия град на династията Дуло“.“
- ↑ protobulgarians.com