Алба Юлия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Алба Юлия (на румънски: Alba Iulia или антично Bălgrad, на български: Бълград [от старобългарското Бѣлградъ] значещо „бяла крепост“ [1]; на латински: Apulum; на немски: Karlsburg; на унгарски: Gyulafehérvár или Bolgarfehérvár, където fehérvár буквално се превежда като „бял замък“) е град и административен център на окръг Алба в Трансилвания, Румъния.
| Алба Юлия Alba Iulia | |
| — град — | |
  | |
 Останки от средновековната крепост | |
  Алба Юлия | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Алба |
| Площ | 103,65 km² |
| Надм. височина | 186 m |
| Население | 66 369 души (2002) |
| Пощенски код | 510118 |
| Телефонен код | 02 58 |
| МПС код | AB |
| Официален сайт | www.apulum.ro |
| Алба Юлия в Общомедия | |
Разположен е на брега на река Муреш. Населението му наброява 66 369 жители към 2000 г.
История
редактиранеПрез 953 г. унгарският владетел Зомбор на града се кръщава и приема името „Гюла“ (на румънски: Iuliu, Юлиу; на унгарски: Gyula, Дюла). За да се различава името на града от останалите със същото име (например Székesfehérvár – „Кралска Бяла“ или Nándorfehérvár – „Белград“ и др.), унгарците наричат крепостта на брега на река Муреш Gyulafehérvár – „Бялата крепост на Гюла“.[2][3] На латински името е преведено като Alba Iulia. Това име е запазено и днес.
Присъединяването на Трансилвания към Румъния (Трианонски договор) е прокламирано с декларация на 1 декември 1918 г. именно в град Алба Юлия. Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния. През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая.
География
редактиранеГрадът има 66 369 жители (2002). Средногодишния прираст на населението е около 1,5 %. 16,3 % от жителите са на под 15 години, а 2,9 % – над 75-годишна възраст.
Личности свързани с града
редактиранеПобратимени градове
редактиране
.svg){kind=small}
Външни препратки
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ promacedonia.org
- ↑ В научно-популярно изследване за семантиката на българските етноними на Иван Танев Иванов името на прабългарските ханове Дуло се свързва с името Дюлафехервар: „Далеч на север, на границата между Унгария и Румъния се намира град Дюла фехервар“. По време на българските канове той се е наричал Българ-град, впоследствие Бълград. Така той е известен и днес, но на унгарски името му звучи като Дюла Фехер-вар, което се превежда като „белия град на династията Дуло“.“
- ↑ protobulgarians.com