Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лесковец.

Лесковец (изписване до 1945 година Лѣсковецъ; на гръцки: Λεπτοκαρυές, Лептокариес, катаревуса: Λεπτοκαρυαί, Лептокарие, до 1926 Λεσκοβίτσα, Лесковица[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 116 жители (2001).

Лесковец
Φλάμπουρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 723 m
Население 116 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 9 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Мала река, рида Радош.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Лесковчене са отбелязани поименно 58 глави на домакинства.[2]

В XIX век Лесковец е българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Лесковец като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лесковец (Leskovetz) е посочено три пъти – веднъж като село в Леринска каза с 50 домакинства и 145 жители българи, втори път като албанско село в Леринска каза с 25 домакинства и 75 жители (може би е объркано със съседните албанскохристиянски Елхово (Елово) или Лехово (Елеово) и трети път като село в Костурска каза с 50 домакинства и 180 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лѣсковецъ има 330 жители българи христяни.[5]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (46 къщи), част от Костурска епархия, което дотогава винаги е било патриаршистко, признава върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[6][7] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 368 българи екзархисти.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Лептокарие.[9]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво.[10]

Селото празнува на 8 септември, патронен празник на църквата „Рождество Богородично“ (1950). Втората църква на селото се казва „Свети Георги“.[11]

 
Лесковец през Първата световна война.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 249 жители
  • 1920 – 238 жители
  • 1928 – 294 жители
  • 1940 – 378 жители
  • 1951 – 327 жители
  • 1961 – 287 жители
  • 1971 – 197 жители
  • 1981 – 162 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Лесковец
  •   Дельо Лесковски, български хайдутин
  •   Дзоле Бегалкин (Лазар Бегалкин), български революционер, войвода на селската чета от Лесковец след 1904 година[12]
  •   Михо Тръпко, български хайдутин от XVII век

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λεσκοβίτσα -- Λεπτοκαρυές
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да се отнасят и за Лескоец, Ресенско.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83, 84 – 85 и 110 – 111.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 25 – 26.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 126.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  10. Boeschoten, Riki Van. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  11. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 17.