Лесковец (дем Лерин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лесковец.
Лèсковец (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ; произношение в местния говор Лèскоец, на гръцки: Λεπτοκαρυές, Лептокариес, катаревуса: Λεπτοκαρυαί, Лептокарие, до 1926 Λεσκοβίτσα, Лесковица[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
| Лесковец Φλάμπουρο | |
| — село — | |
  Лесковец  Лесковец  Лесковец | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 723 m |
| Население | 51 души (2021 г.) |
| Лесковец в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 9 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Радош (Мала река).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XV век в Лесковчене са отбелязани поименно 58 глави на домакинства.[2]
В XIX век Лесковец е българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Лѣсковецъ като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лесковец (Leskovetz) е посочено три пъти – веднъж като село в Леринска каза с 50 домакинства и 145 жители българи, втори път като албанско село в Леринска каза с 25 домакинства и 75 жители (може би е объркано със съседните албанскохристиянски Елхово (Елово) или Лехово (Елеово) и трети път като село в Костурска каза с 50 домакинства и 180 жители българи.[4]
В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Лесковец село прочуто с разбойничеството си.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лѣсковецъ има 330 жители българи христяни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лесковец е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 46 къщи.[7]
Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (46 къщи), част от Костурска епархия, което дотогава винаги е било патриаршистко, признава върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[8][9] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 368 българи екзархисти.[10]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лесковец има 50 къщи славяни християни.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Лептокарие.[12]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво.[13]
Селото празнува на 8 септември, патронен празник на църквата „Рождество Богородично“ (1950). Втората църква на селото се казва „Свети Георги“.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пондьов дол[15] | Ποντώφ Ντόλ | Папас | Παπάς[16] | връх на СЗ от Лесковец (695 m)[15] |
| Кутуреску[17] | Κουτουρέσκου | Папатанаси | Παπαθανάση[16] | местност на Ю от Лесковец и на СЗ от Негован[17] |
| Чакаларов дол[15][17] | Τσακάλωφ Ντόλ | Йеролохиту Стилиади К. | Ίερολοχίτου Στυλιάδη Κ.[16] | река на Ю от Лесковец[17] |
| Друма[17] | Ντρούκα | Ставродроми | Σταυροδρόμι[16] | местност на ЮЮЗ от Лесковец[17] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 249 жители
- 1920 – 238 жители
- 1928 – 294 жители
- 1940 – 378 жители
- 1951 – 327 жители
- 1961 – 287 жители
- 1971 – 197 жители
- 1981 – 162 жители
- 2001 – 116 жители
- 2001 – 62 жители
Личности
редактиране- Родени в Лесковец
Дельо Лесковски, български хайдутин- Дзоле Бегалкин (Лазар Бегалкин), български революционер, войвода на селската чета от Лесковец след 1904 година[18]
- Михо Тръпко, български хайдутин от XVII век
Траян Димитриу (1934 - ), дете-бежанец, активист за човешки права с македонско национално съзнание
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да се отнасят и за Лескоец, Ресенско.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83, 84 – 85 и 110 – 111.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 25 – 26.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Boeschoten, Riki Van. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
- ↑ а б в Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.