Лесковица
Лесковица (изписване до 1945 година: Лѣсковица; на македонска литературна норма: Лесковица) е село в Община Щип, Северна Македония.
| Лесковица Лесковица | |
| — село — | |
 | |
  Лесковица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 551 m |
| Население | 113 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Лесковица в Общомедия | |
География редактиране
Лесковица е селце разположено в Конечката планина (Серта), на 17 километра от град Щип и на около половин километър от пътя, свързващ Щип и Неготино.
История редактиране
В XIX век Лесковица е едно от немногото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣсковица има 544 жители Македонски християни и 215 турци.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесковица (Leskovitza) има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Лесковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия. На 15 февруари 1915 година сръбските окупатори застрелват 15-годишно овчарче, а на 17-и същия месец сръбските окупатори арестуват 60-годишната Петра Арсова, затварят я в долапа без хляб и вода и след 4 дни я убиват, а трупа ѝ заравят в местността Падарище.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Лесковица живеят 48 турци и 359 българи.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Салтир Ст. Кошевашев от Щип е български кмет на Лесковица от 18 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Васил Вл. Пуздерлиев от Щип (4 март 1943 – 9 септември 1944).[7]
Личности редактиране
- Родени в Лесковица
Тасо Манев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина, убит при връх Говедарник на 6 юли 1913 година[8]
Бележки редактиране
- ↑ Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 111
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 418.