Дякос (Гревенско)

(пренасочване от Либиново)

Дякос, още Лебиново или Либиново (на гръцки: Διάκος, до 1927 година: Λιμπίνοβο, Либиново[1]), е бивше село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Дякос
Διάκος
— село —
Гърция
39.9186° с. ш. 21.4533° и. д.
Дякос
Западна Македония
39.9186° с. ш. 21.4533° и. д.
Дякос
Гревенско
39.9186° с. ш. 21.4533° и. д.
Дякос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина760 m

География

редактиране

Селото е било разположено на 760 m надморска височина,[2] близо до географската граница на Македония с Тесалия. Намирало се е на около 30 km южно от град Гревена, в северното подножие на планината Хасия, част от планинската верига Пинд, в землището на днешното село Емилианос, на около 5 km южно от него. На юг граничи с тесалийското село Агнандия.

В Османската империя

редактиране

В края на ХІХ век Лебиново е гръцко християнско село в южния край на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Лебиново живеят 206 гърци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Линово е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 37 къщи.[4] Същевременно Лебис е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 14 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Либиново (Λιμπίνοβο), Гревенска каза, живеят 155 гърци елинофони християни.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лебиново влиза в състава на Кралство Гърция. При първото преброяване от новата власт през 1913 година в Либиновон са регистрирани 242 души.[7]

През 1927 година името на селището е сменено на Дякос.[2]

През 1970 – 1971 година правителството на военната хунта в Гърция създава новото селище Агии Теодори, в което постепенно са преселени жителите на Дякос и на още 6 околни села.[8][2]

В селото е запазена църквата „Успение Богородично“ от XIX век.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Дякос на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дзаруна[10][11] Τζαροΰνα Дяволос Διάβολος[12] река южно от Дякос[11][10]
Туламбас[10] Τουλαμπάς Месохория Μεσοράχια[12] местност С от Дякос[10]
Кюлкас[10] Κούλκας Емилианос Αίμιλιανός[12] местност СИ от Дякос[10]
Вигла Лимбиновон[11][10] Βίγλα Λιμπίνοβον Вигла Дяку Βίγλα Διάκου[12] връх Ю ог Дякос (985 m)[11][10]
Марка[10] Μάρκα Лекани Λεκά­νη[12] връх З от Дякос
Стеремес[10] Στερεμές Дзумакис Τζουμάκης[12] връх И от Дякос (788 m)[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 242[2] 220[2] 248[2] 287[2] 223[2] 280[2] 186[2] 0[2]

Личности

редактиране
Родени в Дякос
  •   Николаос Вензос (Νικόλαος Βένζος, ? – 1906), гръцки андартски деец, четник, убит край Костанско[13]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 120. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  9. Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 213.
  10. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г Kalabáka GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  12. а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)