Авгеринос
Авгеринос, още Костанско, Костанджик или Костаджик (на гръцки: Αυγερινός, Авгеринос; до 1927 Κωνστάντσικον, Констанцикон[1]), е село в Южна Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), част от административната област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 386 жители.
|
Авгеринос Αυγερινός |
|
|---|---|
| — село — | |
  Авгеринос  Авгеринос |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 914 m |
| Население | 386 души (2001) |
| Пощенски код | 50008 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в източното подножие на планината Горуша (Войо), на около 30 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 20 километра западно от Цотили.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Костанско е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Селската църква „Света Параскева“ е от 1867 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Костанчикон (Costantchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Костанско (Констнаджикъ) живеят 850 гърци християни.[4]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Kostanjik има 800 гърци патриаршисти.[5]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Κωνστάντσκο живеят 615 гърци християни.[6] Към 1912 година в Костанско действа четата на капитан Коста Грудас[7].
В 1907 година е построена църквичката „Свети Атанасий“.[8]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костанско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Авгеринос.
В 1961 година е построена църквата „Света Троица“.[9]
- Преброявания
ЗабележителностиРедактиране
Между Авгеринос и Витос (Долос), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.[12]
Малката църква „Свети Николай“ е построена в 2000 година.[13] В местността Бадзи има малка църква „Свети Илия“.[14]
ЛичностиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κωνστάντσικον – Αυγερινός
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276- 277.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία
- ↑ Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, стр. 85.
- ↑ ‘‘Παναγιοπούλα’’. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)