Липоор или Липохоро, Липохори (на гръцки: Λιποχώρι, Липохори, на катаревуса: Λιποχῶριον, Липохорион, до 1984 Κάτω Λιποχώριον, Като Липохорион, Долно Липохори[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Липоор
Λιποχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Сланица
Надм. височина 25 m
Население 1031 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 3 km източно от демовия център Въртокоп (Скидра), на 25 m надморска височина в областта Сланица.[2] Селото има две махали - Долно Липоор (Като Липохори) и Горно Липоор (Ано Липохори).[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Горната махала е населена с българи, а Долната - с турци.[2]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Липоор (Lipoore) е посочено като село във Воденска каза с 65 къщи и 80 жители българи и 230 цигани.[4]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Липохори (Λιποχώρι) има 3 семейства християни и 80 мюсюлмани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липооръ има 250 жители турци и 120 цигани.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липор (Lipor) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[7]

В 1910 година в селото (Λιπόρ) има 103 жители екзархисти и 495 мюсюлмани.[8]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Липоор има 101 мъже и 90 жени.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липор има 10 къщи християни славяни, 45 къщи турци, 20 къщи цигани християни и 15 къщи цигани мюсюлмани.[10]

Мюсюлманското население на Липоор е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Понт, Източна Тракия и Мала Азия. В 1928 година двете махали се водят отделни селища. Долно Липоор (Κάτω Λιποχώρι) е смесено (местно-бежанско[9]) със 101 бежански семейства и 365 жители бежанци, а Горно Липоор (Ано Липохори) има 34 бежански семейства със 133 жители.[11] Според други данни в 1928 година Долно Липоор има 563 жители, а Горно Липоор - 120.[2]

Селото е заможно, тъй като землището се напоява добре и е плодородно. Произвеждат се много овошки, пшеница, памук, а е развито и краварството.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 649[2] 587[2] 683[2] 800[2] 906[2] 953[2] 957[2] 1040[2] 1074[2] 1032 1031

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  5. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  9. а б „Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)“, архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен 16 декември 2012 
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012