Липоор
Липоор или Липохоро, Липохори (на гръцки: Λιποχώρι, Липохори, на катаревуса: Λιποχῶριον, Липохорион, до 1984 Κάτω Λιποχώριον, Като Липохорион, Долно Липохори[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
| Липоор Λιποχώρι | |
| — село — | |
  Липоор  Липоор  Липоор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 25 m |
| Население | 919 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на около 3 km източно от демовия център Въртокоп (Скидра), на 25 m надморска височина в областта Сланица.[2] Селото има две махали - Долно Липоор (Като Липохори) на изток и Горно Липоор (Ано Липохори) на запад,[3] разделени от река Мъгленица, като Горната е изоставена.[4]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Горната махала е населена с българи, а Долната - с турци.[2] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Липоор (Lipoore) е посочено като село във Воденска каза с 65 къщи и 80 жители българи и 230 цигани.[5] Църквата „Свети Георги“ е стара.[6]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Липохори (Λιποχώρι) има 3 семейства християни и 80 мюсюлмани.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липооръ има 250 жители турци и 120 цигани.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липор (Lipor) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[9]
В 1910 година в селото (Λιπόρ) има 103 жители екзархисти и 495 мюсюлмани.[10]
В Гърция
редактиранеПо време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Липоор има 101 мъже и 90 жени.[11]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липор има 10 къщи християни славяни, 45 къщи турци, 20 къщи цигани християни и 15 къщи цигани мюсюлмани.[12]
Мюсюлманското население на Липоор е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Понт, Източна Тракия и Мала Азия. В 1928 година двете махали се водят отделни селища. Долно Липоор (Κάτω Λιποχώρι) е смесено (местно-бежанско[11]) със 101 бежански семейства и 365 жители бежанци, а Горно Липоор (Ано Липохори) има 34 бежански семейства със 133 жители.[13] Според други данни в 1928 година Долно Липоор има 563 жители, а Горно Липоор - 120.[2]
Селото е заможно, тъй като землището се напоява добре и е плодородно. Произвеждат се много овошки, пшеница, памук, а е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ледушка[4] | Λεδοούσκα | Магула | Μαγούλα [14] | местност на ЮЗ от Липоор и на СИ от Ризово, на десния бряг на Мъгленица[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 649[2] | 587[2] | 683[2] | 800[2] | 906[2] | 953[2] | 957[2] | 1040[2] | 1074[2] | 1032 | 1031 | 919 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)