Ло́джия (от италиански: Loggia, от латински: Logeum – скеле, платформа на театралната сцена) е част от сграда, която е частично отворена от една, по-рядко от две страни (ъглова лоджия), но за разлика от балконите и терасите не излиза извън обема на сградата и е разположена от вътрешната страна на нейните фасади. [1],[2],[3]

Сградата на общината в Познан с лоджии на първите три етажа
Лоджии на кметството в Познан (от 16 век)

В жилищната архитектура на XX–XXI век името „лоджия“ се доближава до концепцията за модифициран балкон, вдлъбнат в стената и отворен само от едната страна, понякога остъклен [4]. Подобно идентифициране на лоджия и балкон е неточно от гледна точка на историята и теорията на архитектурата, тъй като исторически лоджиите възникват като галерии на първия етаж на италианските палацо, отворени към пространството на улица или градски площад. [5],[6]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Република България. Закон за устройство на територията. // lex.bg. lex.bg, 2011. Посетен на 16 февруари 2012. „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.
  2. Pevsner N., Honour H., Fleming J. – Lexikon der Weltarchitektur. – München: Prestel, 1966. – S. 383–384
  3. Власов В. Г. Лоджия // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. — СПб.: Азбука-Классика. — Т. V, 2006. — С. 126
  4. Самойлов В. С., Левадный В. С. – Мансарды, эркеры, балконы. — М.: Аделант, 2010. — С. 253
  5. Михаловский И. Б. Теория классических архитектурных форм. — М.: Изд-во Вс. Академии архитектуры, 1937. — С. 225—237
  6. Градостроительство России середины XIX — начала XX веков / Под ред. Е. И. Кириченко. — М.: Прогресс-Традиция, 2003. — Кн. 2. — С. 120