Лоджия

Ло́джия (от италиански: Loggia, от латински: Logeum – скеле, платформа на театралната сцена) е част от сграда, която е частично отворена от една, по-рядко от две, страни (ъглова лоджия), но за разлика от балконите и терасите не излиза извън вертикалната проекция на основата на сградата, като е разположена от вътрешната страна на нейните фасади.^[1]^[2]^[3]

В жилищната архитектура на XX–XXI век името „лоджия“ се доближава до концепцията за модифициран балкон, вдлъбнат в стената и отворен само от едната страна, понякога остъклен ^[4]. Подобно идентифициране на лоджия и балкон е неточно от гледна точка на историята и теорията на архитектурата, тъй като исторически лоджиите възникват като галерии на първия етаж на италианските палацо, отворени към пространството на улица или градски площад.^[5]^[6]

Галерия в стил северноиталианска готика, неточно наричана лоджия – Замък Буонконсильо, Тренто, Италия
Двуетажна галерия, подобна на лоджия във вътрешния двор на Палацо Брера в Милано, Италия. Архитект Г. Пиермарини, 1780.
Лоджия на жилищна сграда в Буенос Айрес, Аржентина
Мозайка на главния кораб на базиликата Сант Аполинаре Нуово в Равена, Италия. Изобразява аркадата на двореца на Теодорих. Вместо образите на арианските светци, унищожени през VI век, в празните арки са изобразени драперии.

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Лоджия.

Бележки

↑ Република България. Закон за устройство на територията // lex.bg. lex.bg, 2011. Посетен на 16 февруари 2012. „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.
↑ Pevsner N., Honour H., Fleming J. – Lexikon der Weltarchitektur. – München: Prestel, 1966. – S. 383 – 384
↑ Власов В. Г. Лоджия // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. V, 2006. – С. 126
↑ Самойлов В. С., Левадный В. С. – Мансарды, эркеры, балконы. – М.: Аделант, 2010. – С. 253
↑ Михаловский И. Б. Теория классических архитектурных форм. – М.: Изд-во Вс. Академии архитектуры, 1937. – С. 225 – 237
↑ Градостроительство России середины XIX – начала XX веков / Под ред. Е. И. Кириченко. – М.: Прогресс-Традиция, 2003. – Кн. 2. – С. 120

Тази статия за архитектурен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Република България. Закон за устройство на територията // lex.bg. lex.bg, 2011. Посетен на 16 февруари 2012. „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.

[2] Pevsner N., Honour H., Fleming J. – Lexikon der Weltarchitektur. – München: Prestel, 1966. – S. 383 – 384

[3] Власов В. Г. Лоджия // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. V, 2006. – С. 126

[4] Самойлов В. С., Левадный В. С. – Мансарды, эркеры, балконы. – М.: Аделант, 2010. – С. 253

[5] Михаловский И. Б. Теория классических архитектурных форм. – М.: Изд-во Вс. Академии архитектуры, 1937. – С. 225 – 237

[6] Градостроительство России середины XIX – начала XX веков / Под ред. Е. И. Кириченко. – М.: Прогресс-Традиция, 2003. – Кн. 2. – С. 120

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]