Локомотив БДЖ 29.01
Локомотив 29.01 е единственият система „Mallet“ в историята на БДЖ. Първоначално носи № 68, от 1908 г. - № 250 и от 1936 г. - 29.01. Носи и име - „Баба Клементина“. До доставката на локомотивите серия 19.00 е най-тежкият и най-мощният локомотив в нашите железници. Той е първият локомотив с работно налягане на котела 15 kg/cm3.
| Локомотив 29.01 [1] | |
_(14597675947).jpg) | |
| Производител | J.A.Maffei – Munchen |
|---|---|
| Производство | 2096 / 1900 |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Предназначение | Товарен |
| Колоосна формула | (1'B)B n4v |
| Период на експлоатация | до 1950 г. |
| Спецификации | |
| Дължина | 10 627 mm |
| Височина | 4270 mm |
| Макс. скорост | 50 km/h |
| Дължина с тендера | 18 020 mm |
| Общо тегло | 111 900 kg |
| Служебно тегло | 67 200 kg |
| Сцепно тегло | 57 200 kg |
| Натоварване на ос | 14,3 t |
| Диаметър на водещата колоос | 950 mm |
| Диаметър на задвижващите колооси | 1340 mm |
| Налягане на парата в котела | 15 kg.f/m2 |
| Нагревна повърхност | 157,6 m2 |
| Скарна повърхност | 2,65 m2 |
| Повърхност на димогарните тръби | 145,7 m2 |
| Брой на димогарните тръби | 227 |
| Парна машина | Малет – Компаунд |
| Брой цилиндри | 4 |
| Диаметър на цилиндрите | 2 Х 400 (ВН) и 2 Х 635 (НН) m |
| Ход на буталото | 630 m |
| Тип рама | съчленена листова |
| Тендер | |
| Служебно тегло | 44 700 kg |
| Тегло на празен тендер | 20 700 kg |
| Воден запас | 18,0 m3 |
| Вид гориво | въглища |
| Запас гориво | 6000 kg |
Локомотивът работи редовно само през първите години след доставянето му. Тогава показва един от сериозните си недостатъци – често дефектиращата подвижна връзка на паропровода между машините високо и ниско налягане. Поради затруднения достъп до тази връзка това е честа причина за бездействието на локомотива.
Локомотивът е с монтирана едностъпална въздушна помпа, която за времето си е голяма новост. Спирачката е въздушна директна. Спирачни са само водещите колооси на локомотива и тези на тендера, но едностранно. Ръчната спирачка действа само на тендера. Тендерите са четириосни, колоосите са разположени в две двуосни талиги.
Поради посочените недостатъци и стремежа към ограничаване на многосерийността, през 1950 г. локомотивът е бракуван. Парният му котел е основно ремонтиран и продаден за производство на пара, а останалото е нарязано за старо желязо.
Литература редактиране
- Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
- Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
- Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).
Бележки редактиране
- ↑ Деянов, Борисова 1972, с. 198 – 199.