Локорско

Локорско
	Локорско Координати: 42°46′59.99″ с. ш. 23°27′00″ и. д. / 42.783333° с. ш. 23.45° и. д. Локорско
Общи данни
Население	717 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	34,244 km²
Надм. височина	589 m
Пощ. код	1513
Тел. код	02996
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	44224
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; - кмет	Столична; Йорданка Фандъкова; (ГЕРБ)
Кметство; - кмет	Локорско; Цветелина Гаврилова; (ГЕРБ)
	Локорско в Общомедия

Локорско е село в западна България, част от Столична община, област София. Населението му е около 717 души (2015).

Съдържание

ГеографияРедактиране

Центърът

Училището

Изглед от селото към София

Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 километра от центъра на София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина – Драгунът (1110 m). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.

ИсторияРедактиране

Според чешките археолози Херман и Карел Шкорпил, мястото на днешното село е заселено още в каменната епоха. В изследователския си труд „Могили“, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото.

Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 г. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.^[1]

В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско става войнуганско селище – жителите му имат специален статут с право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война служат като помощна войска в обоза на османската армия.

След Освобождението от османска власт, развитието на селото е свързано главно с близостта му до новата столица София, където се реализира селскостопанската продукция и където намират работа много от жителите му. През 60-те и 70-те години на XX век Локорско е благоустроено, улиците са асфалтирани и е оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско е построен кравекомплекс.

НаселениеРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

УправлениеРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

ИкономикаРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

ИнфраструктураРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

КултураРедактиране

Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управление на Александър Стамболийски (1919 – 1923), е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада се вижда от цялото Софийско поле и е символ на селото. Докато функционира, училището има богата библиотека и развива активна читалищна дейност. То е закрито, поради липса на достатъчно ученици, след което в сградата за известно време е разположен интернат.

Читалището "Христо Витков" развива активна деност със своите танцови и песенен състави по съхраняване на народното творчество. Неведнъж тези състави са печелили призови места на фестивали и надигравания на републиканско ниво. Има библиотека на над един век с богат книжен фонд.

Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В процес на реставрация.

От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.

ЛичностиРедактиране

Илия Джагаров (1843 – 1902), революционер
Михаил и Петко Лимборови, участници в Сръбско-турската война и опълченци^[2]
Дончо Костов (1897 – 1949), биолог, академик
Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
Войн Трайков Божинов (1915 – 1999), историк, изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
Божана Вълчанова (неизв.), народна певица
Георги Пращейски (неизв.), народен певец
Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист, централен нападател
Борис Тошков (р. 1920), български офицер, генерал-майор
Любчо Тошков (р. 1929), български офицер, генерал-лейтенант
Румен Тошков (р. 1939), български офицер, генерал-майор
Христо Митрев – Локорски (1932 – 1994), боксьор, шампион на НРБ, външнотърговец

ИзточнициРедактиране

↑ Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
↑ Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.

Външни препраткиРедактиране

карта на село Локорско

[1] Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.

[2] Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.

[1]

[2]

Локорско

Локорско Координати: 42°46′59.99″ с. ш. 23°27′00″ и. д. / 42.783333° с. ш. 23.45° и. д. 42.783333, 23.45 Локорско
Общи данни
Население	717 (ГРАО, 2015-03-15)^*
Землище	34,244 km²
Надм. височина	589 m
Пощ. код	1513
Тел. код	02996
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	44224
Администрация
Държава	България
Област	София
Община - кмет	Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ)
Кметство - кмет	Локорско Цветелина Гаврилова (ГЕРБ)
Локорско в Общомедия