Локорско

Локорско
	Локорско Координати: 42°46′59.99″ с. ш. 23°27′00″ и. д. / 42.783333° с. ш. 23.45° и. д. Локорско
Общи данни
Население	755 души (15 септември 2022 г.); 22,1 души/km²
Землище	34,244 km²
Надм. височина	589 m
Пощ. код	1513
Тел. код	02996
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	44224
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; – кмет	Столична; Йорданка Фандъкова; (ГЕРБ)
Кметство; – кмет	Локорско; Цветелина Гаврилова; (ГЕРБ)
	Локорско в Общомедия

Локорско е село в Западна България, част от Столична община, област София. Населението му е около 717 души (2015).

ГеографияРедактиране

Центърът

Училището

Изглед от селото към София

Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на 16 километра от центъра на София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина – Драгунът (1110 m). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.

ИсторияРедактиране

Според чешките археолози Херман и Карел Шкорпил, мястото на днешното село е заселено още в каменната епоха. В изследователския си труд „Могили“, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото.

Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 г. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.^[2]

В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско става войнуганско селище – жителите му имат специален статут с право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война служат като помощна войска в обоза на османската армия.

След Освобождението от османска власт, развитието на селото е свързано главно с близостта му до новата столица София, където се реализира селскостопанската продукция и където намират работа много от жителите му. През 60-те и 70-те години на XX век Локорско е благоустроено, улиците са асфалтирани и е оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско е построен кравекомплекс.

НаселениеРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

УправлениеРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

ИкономикаРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

ИнфраструктураРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селото е свързано с два общински пътя. Продължението на главната улица - булевард „Димитър Тошков“ - се свързва с републиканската пътна мрежа чрез Околовръстния път на София. Друг общински път води до съседното село Войнеговци.^[3]

Към 2021 година в селото няма действащи училища и детски градини.^[4] Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управление на Александър Стамболийски (1919 – 1923), е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада се вижда от цялото Софийско поле и е символ на селото. Докато функционира, училището има богата библиотека и развива активна читалищна дейност. То е закрито, поради липса на достатъчно ученици, след което в сградата за известно време е разположен интернат. Към 2021 година в нея се помещава дом за възрастни хора.^[5]

КултураРедактиране

Читалището „Христо Витков“ развива активна деност със своите танцови и песенен състави по съхраняване на народното творчество. Неведнъж тези състави са печелили призови места на фестивали и надигравания на републиканско ниво. Има библиотека на над един век с богат книжен фонд.

Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В процес на реставрация.

От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.

ЗабележителностиРедактиране

Местността между втория и третия водопад над Локорско

Водопадите над Локорско – по реката над селото са формирани около 6 – 7 малки водопада, като най-големия от тях е не-повече от 6 – 7 метра.
Църквата „Свети Николай“ в края на селото. Църквата е построена през XVII век и е паметник на културата.
Момините скали

ТранспортРедактиране

Селото се обслужва от 3 автобусни линии на Центъра за градска мобилност: 20, 24 и 28.

Основната линия 20 свързва селото с автостнация "Орландовци" и метростанция "Лъвов мост" в София, като преди това минава през с. Чепинци и с. Негован.

Автобус 24 се движи през селото един път дневно, като минава през с. Световрачене и стига до автостнанция "Орландовци" в столицата.

Автобус 28 свързва селото директно с повечето села в район "Нови Искър", както и с град Нови Искър.

ЛичностиРедактиране

Андрей Цветанов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов^[6]
Илия Джагаров (1843 – 1902), революционер
Михаил и Петко Лимборови, участници в Сръбско-турската война и опълченци^[7]
Дончо Костов (1897 – 1949), биолог, академик
Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
Войн Трайков Божинов (1915 – 1999), историк, изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
Божана Вълчанова (неизв.), народна певица
Георги Пращейски (неизв.), народен певец
Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист, централен нападател
Борис Тошков (1920 – 2018), български офицер, генерал-майор
Любчо Тошков (р. 1929), български офицер, генерал-лейтенант
Румен Тошков (1939 – 2021), български офицер, генерал-майор
Христо Митрев – Локорски (1932 – 1994), боксьор, шампион на НРБ, външнотърговец

ИзточнициРедактиране

↑ www.grao.bg.
↑ Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
↑ OpenStreetMap. // www.openstreetmap.org. Посетен на 6 април 2021.
↑ Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена. // reg.mon.bg. Посетен на 6 април 2021.
↑ За нас – Дом Локорксо. // domlokorsko.com. Посетен на 6 април 2021.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
↑ Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.

Външни препраткиРедактиране

карта на село Локорско Архив на оригинала от 2009-01-10 в Wayback Machine.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v3-1] www.grao.bg.

[2] Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.

[3] OpenStreetMap. // www.openstreetmap.org. Посетен на 6 април 2021.

[4] Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена. // reg.mon.bg. Посетен на 6 април 2021.

[5] За нас – Дом Локорксо. // domlokorsko.com. Посетен на 6 април 2021.

[6] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56

[7] Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

Локорско

Локорско Координати: 42°46′59.99″ с. ш. 23°27′00″ и. д. / 42.783333° с. ш. 23.45° и. д. 42.783333, 23.45 Локорско
Общи данни
Население	755 души^[1] (15 септември 2022 г.) 22,1 души/km²
Землище	34,244 km²
Надм. височина	589 m
Пощ. код	1513
Тел. код	02996
МПС код	С, СА, СВ
ЕКАТТЕ	44224
Администрация
Държава	България
Област	София
Община – кмет	Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ)
Кметство – кмет	Локорско Цветелина Гаврилова (ГЕРБ)
Локорско в Общомедия