Локорско
Локорско е село в западна България, част от Столична община, област София. Населението му е около 717 души (2015).
| Локорско | |
|---|---|
 |
|
  Локорско  Локорско |
|
| Общи данни | |
| Население | 717 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 34,244 km² |
| Надм. височина | 589 m |
| Пощ. код | 1513 |
| Тел. код | 02996 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 44224 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
|
Община – кмет |
Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Локорско Цветелина Гаврилова (ГЕРБ) |
| Локорско в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 километра от центъра на София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина – Драгунът (1110 m). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.
ИсторияРедактиране
Според чешките археолози Херман и Карел Шкорпил, мястото на днешното село е заселено още в каменната епоха. В изследователския си труд „Могили“, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото.
Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 г. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.[1]
В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско става войнуганско селище – жителите му имат специален статут с право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война служат като помощна войска в обоза на османската армия.
След Освобождението от османска власт, развитието на селото е свързано главно с близостта му до новата столица София, където се реализира селскостопанската продукция и където намират работа много от жителите му. През 60-те и 70-те години на XX век Локорско е благоустроено, улиците са асфалтирани и е оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско е построен кравекомплекс.
НаселениеРедактиране
УправлениеРедактиране
ИкономикаРедактиране
ИнфраструктураРедактиране
КултураРедактиране
Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управление на Александър Стамболийски (1919 – 1923), е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада се вижда от цялото Софийско поле и е символ на селото. Докато функционира, училището има богата библиотека и развива активна читалищна дейност. То е закрито, поради липса на достатъчно ученици, след което в сградата за известно време е разположен интернат.
Читалището „Христо Витков“ развива активна деност със своите танцови и песенен състави по съхраняване на народното творчество. Неведнъж тези състави са печелили призови места на фестивали и надигравания на републиканско ниво. Има библиотека на над един век с богат книжен фонд.
Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В процес на реставрация.
От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.
ЗабележителностиРедактиране
- Водопадите над Локорско – по реката над селото са формирани около 6 – 7 малки водопада, като най-големия от тях е не-повече от 6 – 7 метра.
- Църквата „Свети Николай“ в края на селото. Църквата е построена през XVII век и е паметник на културата.
- Момините скали
ЛичностиРедактиране
- Андрей Цветанов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[2]
- Илия Джагаров (1843 – 1902), революционер
- Михаил и Петко Лимборови, участници в Сръбско-турската война и опълченци[3]
- Дончо Костов (1897 – 1949), биолог, академик
- Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
- Войн Трайков Божинов (1915 – 1999), историк, изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
- Божана Вълчанова (неизв.), народна певица
- Георги Пращейски (неизв.), народен певец
- Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист, централен нападател
- Борис Тошков (р. 1920), български офицер, генерал-майор
- Любчо Тошков (р. 1929), български офицер, генерал-лейтенант
- Румен Тошков (р. 1939), български офицер, генерал-майор
- Христо Митрев – Локорски (1932 – 1994), боксьор, шампион на НРБ, външнотърговец
ИзточнициРедактиране
- ↑ Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
- ↑ Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.