Локорско

българско село

Локорско е село в западна България, част от Столична община, област София. Населението му е около 717 души (2015).

Локорско
Lokorsko-view.jpg
Общи данни
Население 589 души[1] (15 юни 2020 г.)
17,2 души/km²
Землище 34,244 km²
Надм. височина 589 m
Пощ. код 1513
Тел. код 02996
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 44224
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Локорско
Цветелина Гаврилова
(ГЕРБ)
Локорско в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Центърът
 
Училището
 
Изглед от селото към София

Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 километра от центъра на София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина – Драгунът (1110 m). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.

ИсторияРедактиране

Според чешките археолози Херман и Карел Шкорпил, мястото на днешното село е заселено още в каменната епоха. В изследователския си труд „Могили“, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото.

Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 г. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.[2]

В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско става войнуганско селище – жителите му имат специален статут с право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война служат като помощна войска в обоза на османската армия.

След Освобождението от османска власт, развитието на селото е свързано главно с близостта му до новата столица София, където се реализира селскостопанската продукция и където намират работа много от жителите му. През 60-те и 70-те години на XX век Локорско е благоустроено, улиците са асфалтирани и е оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско е построен кравекомплекс.

НаселениеРедактиране

УправлениеРедактиране

ИкономикаРедактиране

ИнфраструктураРедактиране

Селото е свързано с два общински пътя. Продължението на главната улица - булевард „Божин Ласков“ - се свързва с републиканската пътна мрежа чрез Околовръстния път на София. Друг общински път води до съседното село Войнеговци.[3]

Към 2021 година в селото няма действащи училища и детски градини.[4] Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управление на Александър Стамболийски (1919 – 1923), е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада се вижда от цялото Софийско поле и е символ на селото. Докато функционира, училището има богата библиотека и развива активна читалищна дейност. То е закрито, поради липса на достатъчно ученици, след което в сградата за известно време е разположен интернат. Към 2021 година в нея се помещава дом за възрастни хора.[5]

КултураРедактиране

Читалището „Христо Витков“ развива активна деност със своите танцови и песенен състави по съхраняване на народното творчество. Неведнъж тези състави са печелили призови места на фестивали и надигравания на републиканско ниво. Има библиотека на над един век с богат книжен фонд.

Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В процес на реставрация.

От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.

ЗабележителностиРедактиране

 
Местността между втория и третия водопад над Локорско
  • Водопадите над Локорско – по реката над селото са формирани около 6 – 7 малки водопада, като най-големия от тях е не-повече от 6 – 7 метра.
  • Църквата „Свети Николай“ в края на селото. Църквата е построена през XVII век и е паметник на културата.
  • Момините скали

ЛичностиРедактиране

  • Андрей Цветанов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[6]
  • Илия Джагаров (1843 – 1902), революционер
  • Михаил и Петко Лимборови, участници в Сръбско-турската война и опълченци[7]
  • Дончо Костов (1897 – 1949), биолог, академик
  • Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
  • Войн Трайков Божинов (1915 – 1999), историк, изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
  • Божана Вълчанова (неизв.), народна певица
  • Георги Пращейски (неизв.), народен певец
  • Божин Ласков (1922 – 2007), български футболист, централен нападател
  • Борис Тошков (р. 1920), български офицер, генерал-майор
  • Любчо Тошков (р. 1929), български офицер, генерал-лейтенант
  • Румен Тошков (р. 1939), български офицер, генерал-майор
  • Христо Митрев – Локорски (1932 – 1994), боксьор, шампион на НРБ, външнотърговец

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
  3. OpenStreetMap. // www.openstreetmap.org. Посетен на 6 април 2021.
  4. Регистър на училищата, детските градини и обслужващите звена. // reg.mon.bg. Посетен на 6 април 2021.
  5. За нас – Дом Локорксо. // domlokorsko.com. Посетен на 6 април 2021.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  7. Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.

Външни препраткиРедактиране