Лопатка (кост)

плоска триъгълна кост, разположена между мускулите на гърба на ниво от II до VIII ребро.
Емблема за пояснителна страница За географския нос вижте Лопатка (нос).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костта наречена лопатка (на латински: scapula). За други значения на Скапула вижте Скапула.

Лопатка (на латински: scapula) се нарича широка плоска кост от гръдния пояс осигуряваща връзката на раменната кост с ключицата. По форма наподобява на лопата и това е причината костта да се нарича така.

Лява лопатка, предна повърхност
Лява лопатка, задна повърхност

ОписаниеРедактиране

Според доц. д-р Стоян Гаджев на лопатката се различават две повърхности: латерална (facies lateralis) и ребрена (медиална) (facies costalis (medialis), три ръба: дорзален (margo dorsalis), краниален (margo cranialis) и каудален (margo caudalis) и три ъгъла: каудален (angulus caudalis), краниален (angulus cranialis) и вентрален (angulus ventralis).[1] Според други, при лопатката се различават две повърхности: предна, или реберна (facies costalis) и задна (facies posterior), три края: горен (margo superior), медиален (margo medialis) и латерален (margo lateralis) и три ъгъла: медиален, горен (angulus superior), долен (angulus inferior), латерален (angulus lateralis).

Предната повърхност е леко вдлъбната в т.нар. подлопатъчна ямка, която служи за закрепване на едноименния мускул. Задната повърхност на лопатката е изпъкнала и разделена хоризонтално от костна изпъкналост наречена лопатков гребен (spina scapularis).

Гребенът постепенно се снишава дистално и изчезва към шийката, а при останалите видове става по-висок и завършва рязко с висок остър раменен израстък, acromion.[1]

Шийката на лопатката завършва със ставна повърхност (cavitas glenoidalis). Тук се свързват ставно лопатката и раменната кост. Връзката с ключицата се осигурява посредством акромиално-ключичната става. Медиалният ръб на лопатката е грапав и завършва с лопатков хрущял (cartilago scapulae).

МускулиРедактиране

За лопатката са заловени следните мускули или части от тях:

Особености при животнитеРедактиране

Поради особеностите в положението на тялото при животните се променя и анатомичната терминология за местоположение на костта. Така например медиалният ръб завършващ с хрущял при животните се нарича дорзален. Лопатковият гребен вместо хоризонтално положение при животните се намира дорзо-вентрално.

При конете и свинете лопатковия гребен в средата си е надебелен и образува tuber spinae scapulae. Дистално гребенът се снижава и изгубва без да образува акромион. При чифтокопитните, кучетата и котките гребенът образува акромион. Липсата на ключица при много от видовете бозайници е довела и до рудиментиране на тази част от костта. При бивол лопатката е по-широка към дорзалния ръб и по-къса от тази при говедо. При свиня лопатката е къса и широка проксимално, а дистално в областта на шийката и на вентралния ъгъл - силно стеснена. При хищните бозайници образува добре развит израстък наречен processus hamatus. При котките освен този има и втори израстък насочен каудално. Нарича се processus suprahamatus. При куче в областта на плешката интрамускулни инжекции могат да се направят в надгребеновия или подгребеновия мускул. Лопатките при домашните зайци и котки са почти еднакви по големина и форма. При зайците обаче липсва характерния за котката processus suprahamatus.

При птиците лопатката е тънка, тясна и дълга кост разположена върху външната повърхност на прешленната част на ребрата, успоредно на гръбначния стълб. Краниалният край притежава човковиден израстък, който се свързва с човковидната кост. Притежават добре развит акромион. Лопатъчен хрущял липсва. Костта се състои от четири части: два края, шийка и тяло.

ЛитератураРедактиране

  • Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, самоизд., 1995, ISBN 954-8180-31-6
  • Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, самоизд., 2014,
  • Гаджев, С. Анатомия на домашните птици. 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019, ISBN 978-619-91431-0-0.
  • Гигов, Ц. Анатомия на домашните птици, 2-ро издание, Земиздат, 1985
  • Ковачев Г. & Гигов Ц. Анатомия на домашните животни, Tом I, Земиздат, 1995, ISBN 954-05-0330-2
  1. а б Гаджев, С.. Анатомия на домашните животни, Том I. Стара Загора, 2000, 2-ро изд. 2016. с. 954-487-037-7.