Лорик Цана

(пренасочване от Лорик Кана)

Лорик Цана (често изписван и като Лорик Кана[1][2]) е бивш албански футболист, полузащтиник. Цана е бивш капитан на представителния тим на своята страна, за който е рекордьор по участие, като има 93 изиграни мача.

Лорик Цана
Лична информация
Роден27 юли 1983 г. (41 г.)
Второ гражданство Франция
Ръст186 см
Постцентрален защитник
дефанзивен полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2000 – 2003
2002 – 2005
2005 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2011 – 2015
2015 – 2016
Пари Сен Жермен Б
Пари Сен Жермен
Олимпик Марсилия
Съндърланд
Галатасарай
Лацио
Нант
39
69
122
31
24
82
21
(2)
(2)
(6)
(0)
(1)
(4)
(0)
Национален отбор
2003 – 2016 Албания93(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Лорик Цана в Общомедия
 
Цана е капитан на Марсилия между 2007 и 2009 г.

Цана е юноша на швейцарския тим Дардания Лозана, чийто треньор е баща му Агим. През 2000 г. талантливият полузащитник е поканен на проби от английския Арсенал, но не успява да получи виза и да замине за Острова.[3] Същата година е привлечен от Пари Сен Жермен. Цана играе в дублиращия тим на парижани до 2003 г., като печели Аматьорския шампионат на Франция.

През сезон 2003/04 става важна част от първия тим на ПСЖ, като изиграв 32 мача в Лига 1 и вкарва 1 гол. Парижани печелят Купата на Франция и завършват втори в шампионата. През 2004/05 Лорик отново е на ниво за тима, като играе във всички двубои от груповата фаза на Шампионската лига, където ПСЖ остава последен в компанията на Челси, Порто и ЦСКА Москва. През лятото на 2005 г., след идването на Лорен Форние начело на ПСЖ, Цана се оказва ненужен и подписва с Олимпик Марсилия.

В първия си сезон в Марсилия, Цана достига финала на Купата на Франция, където Олимпик губи от бившия тим на Лорик ПСЖ. Въпреки това, халфът получава и златен медал от турнира, тъй като в самото начало на сезона има мачове за парижани.[4] През 2006/07 изиграва 33 мача в първенството, а Марсилия завършва на второ място. От 2007 г. Цана е капитан на отбора. Албанецът обаче не успява да спечели нито един трофей с отбора. С Лорик в състава си Марсилия завършва два пъти на второ място и два пъти играе финал за Купата.

През 2009 г. Цана преминава в тима на Съндърланд и подписва за 4 години[5][6] Скоро треньорът Стив Брус обявява Цана за капитан на отбора.[7] Лорик става първият албенец във Висшата лига и записва 31 мача за „черните котки“. През сезона халфът получава 10 жълти картона и пропуска няколко мача поради травма.[8] Само след сезон в Англия, Лорик подписва с Галатасарай. Полузащитникът изкарва труден сезон в отбора, който завършва едва на 8-а позиция.

На 3 юли 2011 г. Цана преминава в Лацио като част от сделката за вратаря Фернандо Муслера. През първия си сезон в Италия често страда от контузии и изиграва само 15 срещи. Все пак Лорик блесва с красив гол в двубоя с Аталанта.[9] През 2012/13 записва 38 мача във всички турнири, като помага за доброто представяне на Лацио в Лига Европа. Същия сезон печели и Купата на Италия. Цана продължава да е част от основата на лациалите, като за сезон 2013/14 е избран за четвъртия най-добър защитник в Серия А за сезона. Лорик, който е по-често използван като централен защитник, губи конкуренцията на Стефан де Врай и Сантяго Джентилети и напуска тима през 2015 г.

През лятото на 2015 г. подписва с Нант.

Национален отбор

редактиране

Цана има възможност да играе за отборите на Франция, Швейцария и Албания, притежавайки тройно гражданство.[10] Лорик избира Албания през 2003 г. и дебютира за тима на 11 юни 2003 г. срещу Швейцария в квалификация за Евро 2004. От октомври 2011 г. е капитан на тима, наследявайки лентата от Алтин Лала.

Цана изиграва основна роля в класирането на албанците за Евро 2016 – първото голямо първенство в историята на отбора. В първия мач от групата срещу Швейцария, Цана получава червен картон, а Албания губи с 0:1.[11]

  • Купа на Франция – 2003/04
  • Купа на Италия – 2012/13

Индивидуални

редактиране
  • Футболист на годината в Албания – 2004, 2005, 2006
  • Футболист на годината в Албания според феновете – 2009

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране