Отваря главното меню

ФК Пари Сен Жермен

(пренасочване от Пари Сен Жермен)

Пари Сен Жермен“ (на френски: Paris Saint-Germain F.C., кратки форми ПСЖ или Пари СЖ) е професионален футболен клуб, базиран в Париж, Франция. Клубът е основан на 12 август 1970 г. вследствие от сливането на ФК Париж и Стад Сен Жермен. „ПСЖ“ е неизменен участник във френската Лига 1 от 1974 г. насам и е единственият френски отбор, който след своето влизане в елита никога не е изпадал. „Парижани“ са и актуален рекордьор по продължителни сезони в Лига 1 със своите 46 участия.

Пари Сен Жермен
600px Blu en red con stella e luna gialle.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище ПСЖ, Пари СЖ,
червено-сините, парижаните
Основан 12 август 1970 г.
Стадион Парк де Пренс
Капацитет 48 712
Собственик Flag of Qatar.svg Oryx Qatar Sports Investments
Президент Flag of Qatar.svg Насер Ал-Келаифи
Старши треньор Flag of Germany.svg Томас Тухел
Първенство Лига 1
2018/19 Действащ шампион Шампион
Уебсайт www.psg.fr
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Пари Сен Жермен в Общомедия

„Пари Сен Жермен“ е най-титулуваният отбор в страната по общ брой спечелени трофеи – 40. Клубът е 8 пъти шампион на Франция, 12 пъти носител на Купата на Франция, има в актива си и 8 Купи на Лигата и 9 Суперкупи на страната. „ПСЖ“ е вторият френски отбор, печелил европейски клубен трофей – Купа на носителите на купи през 1996 г. „Пари Сен Жермен“ е единственият френски футболен отбор, избиран за клуб на годината в класацията на „Международната федерация по футболна история и статистика“ IFFHS през 1994 г. и номер едно в годишната ранглиста на УЕФА през 1998 г. В периода 1993 – 1997 г. „ПСЖ“ достига 5 поредни полуфинала в европейските клубни турнири, включително два финала през 1996 и 1997 г.

„ПСЖ“ играе своите домакински мачове на „Парк де Пренс“ от 1974 г. насам и тренира в „Кан де Лож“, наследен от „Стад Сен Жермен“, намиращ се в Сен Жермен ан Ле. На емблемата на клуба са изобразени името на столицата и Айфеловата кула, която е в червено с бели контури, а под нея е изписано името „Сен Жермен“. Емблемата вдъхновява прочутия френски дизайнер и бивш собственик на „ПСЖ“ Даниел Ещер, да създаде през 1973 г. „историческия“ екип на „парижани“: синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. Девизът на клуба е „Ici c'est Paris!“. „Пари Сен Жермен“ е един от най-популярните футболни клубове във Франция заедно със своя голям съперник Олимпик Марсилия. Дербито между двата клуба е най-значимият мач във френското първенство и е популярно под името „Льо Класик“.

ИсторияРедактиране

1970 – 1972: От обединение към разводРедактиране

В края на 60-те години на 20 век се заражда идеята за възраждане на парижкия футбол, който по това време е останал без нито един свой представител в професионалния футбол, а последните значими успехи на местните клубове датират от преди Втората световна война. След проведено проучване от страна на федералния съвет на Френската федерация по футбол, 66 хиляди души дават положителен отговор на въпроса за създаването на нов, голям парижки футболен отбор. Така през 1969 г. е създаден ФК Париж, който съществува само формално през настоящия сезон, без да притежава отбор, треньор, стадион и право на участие във френския футбол, а неговото финансиране е осигурено от проведена кампания за събиране на средства, в която се включват стотици дарители, включително и множество известни личности. Намиращ се в идентично положение няколко седмици преди започването на новия сезон през 1970 г., новосформираният парижки клуб усилено търси варианти за участие в професионалния футбол, след като малко преди това Френската футболна федерация отхвърля възможността да започне директно в Първа дивизия, а единственият клуб в елита, намиращ се в близост – СК Седан Арден отказва да се обедини с него. Времето притиска ръководителите на ФК Париж, които поглеждат към Втора дивизия, където току-що Стад Сен Жермен е спечелил промоция. Обединението между двата клуба е осъществено на 10 юни 1970 г., с което се създава Пари Сен Жермен, а за рождена дата на клуба е приета 12 август 1970 г. Първият мач на новия парижки отбор е приятелска среща срещу Кевии, която се провежда на 1 август 1970 година. „ПСЖ“ започва новият сезон във френската втора дивизия, където печели своята група и след като надделява над първенците на останалите две групи – Монако и Лил, е обявен за шампион на Втора дивизия и печели промоция за елита. Съществен принос за успеха има и привлеченият преди началото на сезона от Олимпик Марсилия капитан на френския национален отбор по футбол – Жан Джоркаеф (баща на известния бивш френски футболист Юри Джоркаеф).

Още след първия сезон в елита и въпреки първоначалните успехи, кметството на Париж, отказва да поддържа клуб, който е базиран извън територията на града, гледайки на „ПСЖ“, като на „отбор от предградията“. Именно по тяхно желание клубът е разделен на две през 1972 г. – ФК Париж, който продължава участието си в Първа дивизия с професионалните играчи на тима и „Пари Сен Жермен“, който е изпратен в Трета дивизия с аматьорската формация на бившия клуб. Накратко обединението между двата клуба продължава едва две години.

1973 – 1978: Първи стъпкиРедактиране

Възползвайки се от отказа за участие на Кевии поради финансови причини, „ПСЖ“ печели промоция за Втора дивизия през 1973 г. Президент на клуба по това време е известният парижки моден дизайнер Даниел Ещер, който има основна заслуга за възхода в първите години на „парижани“. Под негово ръководство през сезон 1973/1974 "Пари Сен Жермен" успява да завоюва място в елита на Франция след инфарктен бараж срещу Валансиен, спечелен с общ резултат 4:2, по време на който легендата на френския футбол Жюст Фонтен, заемащ поста технически директор на клуба, получава сърдечен удар от напрежението. Така „ПСЖ“ успява да си възвърне своя професионален статут, който му е отнет преди две години, а по ирония на съдбата по същото време Пари ФК изпада във Втора дивизия. По това време от играчите на тима могат да бъдат отличени Жан-Пиер Доглиани, Мустафа Далеб, Франсоа М'Пеле, а от треньорите Велибор Васович и Жан-Мишел Ларке. Самият Даниел Ещер създава дизайна на т.нар. „исторически“ екип на клуба от столицата – синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. През 1975 г. е открита Футболната академия на „ПСЖ“, а през същата година е възобновен предсезонният, приятелски турнир с домакин „Пари Сен Жермен“ – „Турнир на Париж“. През 1978 г. Даниел Ещер е принуден да напусне своя пост след скандал с двойно счетоводство в парижкия клуб.

1978 – 1991: Ерата БорелиРедактиране

През 1978 г. Франсис Борели поема контрол над „ПСЖ“, заемайки овакантения президентски пост, където ще остане в следващите 13 сезона за да запише завинаги името си в историята на клуба. Под негово ръководство „парижани“ успяват да спечелят своите първи значими трофеи и да заемат място сред най-добрите отбори в страната. През 1982 г. „ПСЖ“ достига до паметен финал за Купата на Франция, спечелен след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време и 6:5 при дузпите) срещу Сент Етиен, воден от Мишел Платини в последния му мач с екипа на „зелените“. През следващия сезон, едва 12 години след създаването си, „Пари Сен Жермен“ дебютира и на европейската сцена в турнира за КНК, където отстранява последователно Локомотив (София) и Суонзи за да срещне на 1/4 финала белгийския Ватершай. В първия мач пред 49 575 зрители на Парк де Пренс (ненадминат рекорд по посещаемост за „ПСЖ“ на този стадион) „парижани“ побеждават с 2:0, но на реванша на белгийска земя те отстъпват с 0:3 след продължения и напускат турнира.

През сезон 1982/83 „ПСЖ“ завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано Купа на Франция, побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция Нант. В последвалото евроучастие „ПСЖ“ отпада нещастно на 1/8 финал за КНК от Ювентус на Мишел Платини след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за „парижани“. Столичният клуб завършва на 13-то място във френското първенство, губи на финала за Купата на Франция от Монако и отпада безславно във втория кръг за Купата на УЕФА от унгарския Видеотон. От следващия сезон отборът е воден от Жерар Улие, който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на Франция през сезон 1985/86. По това време в състава на „парижани“ блестят футболисти като Жоел Батс, Доминик Рощо, Луис Фернандез, Доминик Батне и невероятният Сафет Сушич, с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача от първенството.

През 1988 г. за старши треньор на „ПСЖ“ е назначен Томислав Ивич, като под негово ръководство „парижани“ завършват на второ място в първенството на 3 точки от набиращия вече скорост Олимпик Марсилия на Бернар Тапи. В последвалото участие в турнира за Купата на УЕФА „ПСЖ“ отново е спрян на 1/16 финал от италианския гранд Ювентус. През тези години все по-осезаемо се усеща изчерпването на политиката на управление на клуба от страна на Франсис Борели. „Парижани“ така и не успяват да постигнат два поредни силни сезона в своето представяне, а финансовото състояние на клуба непрекъснато се влошава. Все пак „Пари Сен Жермен“ успява да се противопостави на офанзивата от страна на френския магнат Жан-Люк Лагардер, който в периода 1984 – 1989 г. безуспешно се опитва да направи своя клуб Матра Расинг най-популярен във френската столица, инвестирайки огромни средства за да привлече редица звездни за времето си футболисти, между които Пиер Литбарски, Енцо Франческоли, а също така и любимеца на парижката публика Луис Фернандес.

1991 – 2011: Златни години и упадъкРедактиране

Най-успешният период в историята на клуба настъпва през 90-те години, когато са спечелени 9 трофея. През 1994 година е завоювана титлата на Франция. С финансовата подкреапа на френската телевизия Канал Плюс, „ПСЖ“ достига и до полуфиналите в пет последователни европейски клубни турнира. Губи в надпреварите за Купата на УЕФА през 1993 г., КНК през 1994 г. и Шампионската лига през 1995 г. На поредицата от неуспехи е сложен край през 1996 г., когато отбора вдига най-престижния си приз, благодарение на който добива континентална слава, побеждавайки Рапид Виена с 1:0 на финала за КНК. Победата срещу австрийците е последвана от напускането на треньора Луис Фернандез и атакуващия полузащитник Юри Джоркаеф. Въпреки това, „Пари Сен Жермен“ отново достига финал за КНК през 1997 г., но губи от Барселона, което предизвиква началото на големи промени в състава, ръководството и треньорския щаб на клуба по заповед на собствениците от Канал Плюс.

Новият век не започва никак добре за „ПСЖ“, а кризата в клуба се задълбочава с всяка изминала година. Отбора редува силни и слаби сезони, като се люлее от място в средата на таблицата до място в зоните за турнирите на УЕФА, където обаче представянето е по-скоро незабелижимо. През сезон 2004/05 и 2005/06 отборът катастрофира на 9-а позиция в елита. Утешителна награда за „парижани“ през тези години е Купата на Франция, която е спечелена през 2004 и 2006 година. Трудностите обаче продължават. В следващите няколко сезона се стига до парадокса „ПСЖ“ да се бори до последните кръгове в шампионата за мястото си в елита. Все пак това не пречи да се завоюва Купата на Лигата през 2008 г. под ръководството на бившата звезда на клуба от златните години в средата на 90-те Пол льо Гуен. През сезон 2009/2010 е спечелена още една Купа на Франция, макар че отбора завършва първенството на незавидното 13 място.

През юни 2006 година, „ПСЖ“ е купен от консорциум, състоящ се от американската инвестиционна компания Colony Capital, френската фирма със сходни интереси Butler Capital Partners и американското дружество Morgan Stanley. През 2009 г. Colony Capital изкупува акциите на Morgan Stanley и така става собственик на 95% от акциите на клуба. Впоследствие обаче, компанията започва да изпитва финансови проблеми по издръжката на тима.

През сезон 2010/2011 г. „парижани“ успяват да си стъпят на краката и дори се включват в борбата за титлата, но завършват на 4-то място. „Червено-сините“ достигат и финал за Купата на Франция, който губят от шампиона Лил.

2011: Ново начало и нови успехиРедактиране

През 2011 година започва нова ера в развитието на „Пари Сен Жермен“. Клубът е закупен от катарския фонд "Qatar Investment Authority", който превръща „парижани“ в един от най-богатите отбори в света. За президент на „червено-сините“ е назначен Насер Ал-Келаифи, а на поста спортен директор е привлечен бившия футболист на тима, Леонардо. През първия трансферен прозорец са закупени футболисти за повече от 85 милиона евро, включително Хавиер Пасторе, за когото са платени 42 милиона. В края на 2011 г., за треньор на тима е обявен легендарния италиански специалист и добър приятел на Леонардо – Карло Анчелоти. Той започва да гради отбор, съставен от множество големи имена, като Тиаго Мота, Блез Матюиди, Жереми Менез, Максуел и др. Въпреки огромните инвестиции, „ПСЖ“ завършва сезона на разочароващото второ място, само на три точки от първенеца Монпелие.

В подготовката за новия шампионат, столичани отделят 100 милиона евро. Към състава се присъединяват голямата звезда на Милан и световния футбол Златан Ибрахимович, както и основният бранител на „росонерите“ Тиаго Силва. Грандиозната селекция е допълнена от Марко Верати, Езекиел Лавеци и Грегъри Ван дер Вил. През новия сезон „парижани“ триумфират със своята трета шампионска титла в историята, а в Шампионската лига достигат до престижен четвъртина финал, където са отстранени от Барселона (2:2 и 1:1) по правилото за гол на чужд терен.

През лятото на 2013 година мега трансферите продължават и на „Парк де Пренс“ е привлечен Единсон Кавани от Наполи за сума, която гравитира около 64 милиона евро. Междувременно, Карло Анчелоти напуска в посока Реал Мадрид, а на негово място е назначен бившия национален селекционер на Франция Лоран Блан. С негова помощ „Пари Сен Жермен“ печели Суперкупата на Франция, Купата на Лигата и става Шампион за четвърти път с рекордните за френския футбол 89 точки. „Парижани“ впечатляват и в Шампионската лига, където достигат 1/4 финалите за поредна година, но са отстранени по идентичен начин след две равенства по правилото за гол на чужд терен от Челси.

На подготовката за сезон 2014/2015, „Пари Сен Жермен“ закупува услугите на бразилската звезда Давид Луиз от Челси за сумата от 56 милиона евро, което го превръща в най-скъпия трансфер на защитник за времето си. Успехите не закъсняват и отбора постига нов грандиозен рекорд: възпитаниците на Лоран Блан успяват да спечелят всичките четири трофея на домашно ниво в рамките на една година, което е абсолютен прецедент в историята на френския футбол. „Червено-сините“ жънат успехи и в Европа, достигайки трети пореден 1/4 финал, като по пътя отстраняват Челси, насред Лондон, след попадение на Давид Луиз и инфарктен гол на Тиаго Силва в продълженията.

На 5 август 2015 г. световните медии гръмват с новината, че Анхел Ди Мария е преминал успешно медицински тестове, като играч на „Пари Сен Жермен“. На следващия ден, аржентинската звезда подписва официално договор за 4 години с клуба от френската столица за сумата от 64 милиона евро.

През сезон 2015/16 „ПСЖ“ отново печели всички трофеи на домашна сцена, но резултатите в Европа остават незадоволителни, което кара ръководството да извърши промени. На мястото на Лоран Блан за старши треньор е назначен испанския специалист Унаи Емери. Под негово управление последователно са спечелени Суперкупата на Франция, Купата на Лигата и Купата на Франция, но в първенството „парижани“ завършват на разочароващото второ място, а в Европа претърпяват тежко поражение от Барселона на осминафиналите в Шампионската лига.

През лятото на 2017 г. отборът е подсилен от суперзвездите Килиан Мбапе и Дани Алвеш, а привличанието на Неймар от Барселона се превръща в най-скъпия трансфер в историята на футбола (222 милиона евро). С тяхна помощ „Пари Сен Жермен“ си възвръща титлата и триумфира с всички възможни трофеи във Франция, но в Европа „парижани“ са отстранени от европейския шампион Реал Мадрид след тежка контузия на Неймар преди реванша.

В края на май 2018 г. е обявено, че Томас Тухел ще замени Унаи Емери на поста старши треньор. Първото голямо попълнение през летния трансферен прозорец е привличането на легендарния италиански вратар Джанлуиджи Буфон като свободен агент от Ювентус. Към отбора също се присъединяват Тило Керер от Шалке, Хуан Бернат от Байерн Мюнхен, Ерик Максим Чупо-Мотинг от Стоук Сити и Леандро Паредес от Зенит.

Сезон 2018/19 започва повече от обещаващо – възпитаниците на Тухел разгромяват Монако с 4:0 и вдигат Суперкупата на Франция. Късата резервна скамейка и зачестилите контузии на ключови играчи, хронично съпътстващи отбора по време на цялата кампания, водят до кошмарно домакинско отпадане на „парижани“ на 1/8 финалите в Шампионската лига от Манчестър Юнайтед. Сезонът е допълнително помрачен от загубите от Страсбург на четвъртинафиналите за Купата на Лигата и от Рен на дузпи на финала за Купата на Франция. Въпреки кадровите проблеми „Пари Сен Жермен“ успява да спечели по категоричен начин своята осма титла в историята.

ЕмблемиРедактиране

СтадионРедактиране

 
Стадион „Парк де Пренс"

Парк де Пренс“ се намира в югозападната част на Париж и е дом на „Пари Сен Жермен“ от 1974 г. насам. Преди това клубът играе своите срещи на „Стад Жорж Льофевр“, намиращ се в настоящия тренировъчен център на „парижани“, носещ името „Кан де Лож“. Историята на „Парк де Пренс“ започва през 1897 г., когато на това място първоначално е построен „Стад-велодром дю Парк де Пренс“, по-късно обновен през 1932 г., преди да бъде срутен и на негово място да бъде построено сегашното съоръжение през 1972 г. „ПСЖ“ изиграва своя първи мач тук на 10 ноември 1973 г. в мач от френската втора дивизия срещу Ред Стар. През годините клубът използва съвместно стадиона и с други парижки отбори, като Пари ФК и Матра Расинг. „Парк де Пренс“ разполага с 48 712 седящи места и е собственост на град Париж.

Срещи с български отбориРедактиране

„Локомотив“ (София)Редактиране

Първият мач в историята на Пари Сен Жермен на европейската сцена е на стадион „Васил Левски" в София на 15 септември 1982 година. Столичният Локомотив София е първият съперник на „парижани“ в мач от турнира на Носителите на националните купи, а двубоят е паметен и за българската история. „Железничарите“ успяват да достигнат до победа с 1:0 с гол на Миланов, който се разписва още в 16-тата минута. Реваншът обаче, не се развива по същия начин. На „Парк де Пренс“ ПСЖ побеждава с категоричното 5:1.[1]

„Лудогорец“Редактиране

Лудогорец“ се е срещал на два пъти с френкия гранд в груповата фаза на Шампионската лига през сезон 2016/2017 г. Първата среща е на 28 септември 2016 г. в София и завършва с резултат 3:1 за ПСЖ. [2]. Втората среща е на 6 декември 2016 г. в Париж, като двубоя завършва 2:2 [3].

УспехиРедактиране

НационалниРедактиране

  • Лига 1
    •   Шампион (8): 1986, 1994, 2013, 2014, 2015, 2016, 2018, 2019
    •   Вицешампион (8): 1989, 1993, 1996, 1997, 2000, 2004, 2012, 2017
  • Купа на Франция
    •   Носител (12): 1982, 1983, 1993, 1995, 1998, 2004, 2006, 2010, 2015, 2016, 2017, 2018
    •   Финалист (5): 1985, 2003, 2008, 2011, 2019
  • Купа на Лигата
    •   Носител (8): 1995, 1998, 2008, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018
    •   Финалист (1): 2000
  • Суперкупа на Франция
    •   Носител (9): 1995, 1998, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019
    •   Финалист (4): 1986, 2004, 2006, 2010

ЕвропейскиРедактиране

Участия в ЕКТРедактиране

Последна актуализация: 1 септември 2019

Европейски турнири
Състезание С М П Р З ВГ ДГ ГР
Шампионска Лига/КЕШ 12 104 55 21 28 205 124 +81
Купа на носителите на купи 6 38 24 6 8 66 27 +39
Лига Европа/Купа на УЕФА 9 72 32 24 16 106 62 +44
Суперкупа на УЕФА 1 2 0 0 2 2 9 -7
Купа Интертото 1 8 5 3 0 20 3 +17
ОБЩО 29 224 116 54 54 399 225 +174


С = Сезони, М = Мачове, П = Победи, Р = Равенства, З = Загуби
ВГ = Вкарани голове, ДГ = Допуснати голове, ГР = Голова разлика

СъставРедактиране

Фенове и съперничестваРедактиране

„ПСЖ“ е най-подкрепяният клуб във Франция и един от най-популярните клубове в света. [4] Бившият президент на страната, Никола Саркози, е един от най-известните привърженици и редовно може да бъде забелязан на трибуните. Други известни личности са тенисистите Ришар Гаске и Гаел Монфис, баскетболистът от НБА Тони Паркър, живата легенда на джудото Теди Рине, френската кинозвезда Жан-Пол Белмондо, свотевноизвестният диджей – DJ Snake и много други. Популярността на „Пари Сен Жермен“ расте неимоверно с всяка изминала година.[5] През 2017 г. „ПСЖ“ се превърна в първия френски клуб (и седми в света) с над 35 милиона последователи във Фейсбук (и над 60 милиона общо във всички социални мрежи).

УлтрасиРедактиране

От началото на последното десетилетие на миналия век ултрасите от двете срещуположни трибуни на Парк де Пренс – „Коп оф Булон“ и „Вираж Отьой“, са в непрекъснат конфликт помежду си, въпреки че са събрани от един и същ любим отбор. Едните – „Коп оф Булон“, са крайни националисти и заради непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия Париж. Другата трибуна – „Вираж Отьой“, пък събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба – тв каналът „Канал Плюс“, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни“ хулигани от „Коп оф Булон“. По онова време цялата страна трепери от „Коп оф Булон“, фенове, вдъхновени от английския модел на насилие по стадионите, които например нахлуват на терена и прекъсват за 1 час финала за Купата на Франция през 1982 г. В „актива“ им също са масови сбивания с тифози на Ювентус и трошене на рейсовете им през същата година. Заради горещите страсти Парк де Пренс се счита за един от най-тежките за гостуване стадиони в света.

 
Фенове на „ПСЖ“ преди финала за Купата на Франция срещу Олимпик Марсилия през 2006 г.

От 2008 г. насам поради непрекъснатите нападения между враждуващите фракции, френските власти забраняват и блокират дейността на шест фенски обединения: на трибуна Вираж „Отьой“ са забранени Supras Auteuil 1991, Paris 1970 la Grinta и Les Authentiks. На „Коп оф Булон“ са разпуснати „Булон Бойс“ (една от най-старите хулигански групи във Франция), Commando Loubard и Milice Paris.

Льо КласикРедактиране

Ако има мач, който вдига адреналина на възможно най-много привърженици на футбола във Франция, но от друга страна изправя косите на останалите хора в двата най-големи града, то той несъмнено е между „Пари Сен Жермен“ и Олимпик Марсилия. „Льо Класик“ е не просто мач, а противопоставяне между столицата и провинцията, между Севера и Юга, не на последно място битка за влияние, гарнирана с мръсни игри и огромни пари, за континентална хегемония, оцветена от изпепеляващата любов на феновете към любимците им. „ПСЖ“ срещу „ОМ“ далеч не е най-старото футболно съперничество във Франция, но със сигурност е най-свирепото. Двата клуба са най-известните и най-успешните в страната на Наполеон, а амбицията им да доминират не само на домашна сцена е огромна. Тя не е единствената причина за ненавистта им.

В началото мачовете не предвещават, че отборите ще се превърнат в непримирими врагове. „ПСЖ“ празнува първия си рожден ден с влизане в елита. По това време „Марсилия“ изживява период на хегемония – два последователни пъти е първенец, също два пъти взима и купата, веднъж суперкупата. Първият мач между двата тима е на 12 декември 1971 г. на Велодром. Домакините печелят с 4:2 с две попадения на Йосип Скоблар и по едно на Бернар Боские и Дидие Кюку. Първата победа на „парижани“ над „марсилци“ идва на 13 май 1975 г., когато отборът от пристанищния град е отстранен на 1/4 финален сблъсък за Купата на Франция с 2:0. Оттогава двата клуба са изиграли над 100 мача помежду си, а предимството в преките двубои е на страната на столичния гранд.

Сериозно противопоставяне между двата клуба се заражда в средата на 80-те години, когато „Пари Сен Жермен“ печели своята първа титла. Дотогава за основен опонент на Олимпик Марсилия е смятан първо Сент Етиен, а впоследствие и Бордо. За враждата спомага също небезизвестният президент на „Марсилия“ – Бернар Тапи. Именно той започва да промотира пред цяла Франция от ефира на „Canal +“ как „ПСЖ“ е най-големият съперник на неговия клуб, използвайки и съществуващия антагонизъм между хората от столицата и провинцията. През 1991 година „Canal +“ става спонсор на Олимпик Марсилия. Медийният гигант предприема масова кампания за подхранване на съперничеството с „ПСЖ“, осъзнавайки какво влияние може да окаже то на спорта, а и от гледна точка на приходите. Оттогава насам феновете на двата гранда буквално не могат да се понасят. Напрежението около всяко дерби е огромно, а мерките за сигурност са изключително засилени, защото сблъсъците между фен фракциите не са рядкост.

„ПСЖ“ и „ОМ“ са двата най-популярни и най-титулувани отбори във Франция. Те са единствените френски клубове, покорявали европейския връх. „Марсилци“ печелят Шампионската лига през 1993 г., а „столичани“ триумфират в несъществуващия вече турнир за Купата на носителите на национални купи през 1996 г. Не така стоят нещата в първенството на Франция, където все още лидер по спечелени шампионати е някогашното европейско величие Сент Етиен със своите 10 титли. Олимпик Марсилия е с една по-малко, докато „ПСЖ“ е ставал първенец осем пъти.

Други големи съперници на „парижани“ са Сент Етиен и Олимпик Лион, но в тези сблъсъци всичко се решава основно на терена и рядко стават ексцесии по трибуните и около стадиона.

РекордиРедактиране

Последна актуализация: 1 септември 2019

КлубниРедактиране

Победи и загуби

  • Най-голяма победа: 10 – 0 (като гост срещу Кот Шауде, Купа на Франция, 22 януари 1994 г.)
  • Най-голяма загуба: 0 – 6 (като гост срещу Нант, Лига 1, 1 септември 1971 г.)
  • Най-голяма победа в Лига 1: 9 – 0
    • (като гост срещу Троа, 13 март 2016 г.)
    • (като домакин срещу Гингам, 19 януари 2019 г.)
  • Най-голяма загуба в Лига 1: 0 – 6 (като гост срещу Нант, 1 септември 1971 г.)
  • Рекордна победа в европейските клубни турнири: 7 – 1
  • Рекордна загуба в европейските клубни турнири: 1 – 6
  • Рекордна победа за Купата на Франция: 10 – 0 (като гост срещу Кот Шауде, 22 януари 1994 г.)
  • Рекордна загуба за Купата на Франция: 0 – 5 (като домакин срещу Реймс, 4 май 1974 г.)
  • Рекордна победа на Парк де Пренс: 9 – 0 (като домакин срещу Гингам, Лига 1, 19 януари 2019 г.)
  • Рекордна загуба на Парк де Пренс: 1 – 6 (като домакин срещу Ювентус, Суперкупа на УЕФА, 15 януари 1997 г.)

Серии

  • Най-дълга серия от победи във всички турнири: 16 мача
  • Най-дълга серия от победи в Лига 1: 14 мача – национален рекорд
  • Най-дълга серия от победи в европейските клубни турнири: 8 мача
  • Най-дълга серия от победи за националните купи: 49 мача – национален рекорд
  • Най-дълга серия от победи за Купата на Франция: 29 мача – национален рекорд
  • Най-дълга серия от победи за Купата на Лигата: 21 мача – национален рекорд
  • Най-дълга серия от домакински победи във всички турнири: 19 мача
  • Най-дълга серия без загуба във всички турнири: 37 мача
  • Най-дълга серия без загуба в Лига 1: 36 мача
  • Най-дълга серия без загуба в европейските клубни турнири: 19 мача
  • Най-дълга серия без домакинска загуба във всички турнири: 51 мача
  • Най-дълга серия без домакинска загуба в Лига 1: 41 мача
  • Най-дълга серия без домакинска загуба в европейските клубни турнири: 33 мача

Сезони

  • Най-много изиграни мачове във всички турнири: 61 мача (сезон 1994/95)
  • Най-много отбелязани голове във всички турнири: 171 гола (сезон 2017/18) – национален рекорд
  • Най-много отбелязани голове в Лига 1: 108 гола (сезон 2017/18)
  • Най-много отбелязани голове в европейските клубни турнири: 27 гола (сезон 2017/18)
  • Най-много отбелязани голове в груповата фаза на Шампионската лига: 25 гола (сезон 2017/2018) – европейски рекорд
  • Най-малко допуснати голове във всички турнири: 28 гола (сезон 1993/94)
  • Най-малко допуснати голове в Лига 1: 19 гола (сезон 2015/16) – национален рекорд
  • Най-малко допуснати голове като гост в Лига 1: 7 гола (сезон 2015/16) – национален рекорд
  • Най-добра голова разлика в Лига 1: +83 гола (сезон 2015/16) – споделен национален рекорд
  • Най-малко допуснати голове в европейските клубни турнири: 2 гола (сезон 2002/03)
  • Най-малко допуснати голове в груповата фаза на Шампионската лига: 1 гол (сезон 2015/16) – европейски рекорд
  • Най-много победи във всички турнири: 47 победи (сезон 2015/16)
  • Най-много победи в Лига 1: 30 победи (сезон 2015/16) – споделен национален рекорд
  • Най-много победи като гост в Лига 1: 15 победи (сезон 2015/16) – национален рекорд
  • Най-много точки в Лига 1: 96 точки – национален рекорд
  • Най-много поредни сезони в Лига 1: 46 сезона (1974 г. – досега) – национален рекорд

Съперници

  • Най-много изиграни мачове: срещу Бордо (104 мача)
  • Най-много изиграни мачове в Лига 1: срещу Бордо (90 мача)
  • Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири срещу ФК Барселона (11 мача)
  • Най-много победи: срещу Сошо (45 победи)
  • Най-много победи в Лига 1: срещу Сошо (41 победи)
  • Най-много победи в европейските клубни турнири: срещу Байерн Мюнхен (5 победи)
  • Най-много загуби: срещу Монако (44 загуби)
  • Най-много загуби в Лига 1: срещу Монако (41 загуби)
  • Най-много загуби в европейските клубни турнири: срещу Ювентус (6 загуби)

Посещаемост

  • Най-висока посещаемост: 49,575 (срещу Ватершей, 13 март 1983 г.)
  • Най-ниска посещаемост: 2,006 (срещу Мант, Лига 2, 25 април 1974 г.)
  • Най-висока средна домакинска посещаемост: 46,939 на мач (сезон 2018/19)
  • Най-ниска средна домакинска посещаемост: 679 на мач (сезон 1972/73)

ИндивидуалниРедактиране

Изиграни мачове

Голмайстори

Асистенции

Трансфери

  • Най-скъпо закупен футболист: Неймар (222 милиона евро) – световен рекорд
  • Най-скъпо продаден футболист: Гонсало Гедеш (57 милиона евро)

Треньори

Президенти

КласацииРедактиране

Известни бивши футболистиРедактиране

Известни бивши треньориРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране