Луда река (на гръцки: Ερυθροπόταμος, Еритропотамос, в превод Червена река) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица. Дължината ѝ е над 100 km, от които на българска територия – 20,2 km. Луда река е последният най-голям десен приток на Марица. Реката отводнява югоизточните части на Източните Родопи.

Луда река
Луда река на българска територия
Луда река на българска територия
41.1203° с. ш. 25.9419° и. д.
41.3283° с. ш. 26.5094° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Хасково
Община Ивайловград
Гърция
Област Източна Македония и Тракия
дем Софлу
дем Димотика
Дължина100 km
Начало
Мястопланината Пеперуда
Източни Родопи
Координати41°07′13.08″ с. ш. 25°56′30.84″ и. д. / 41.1203° с. ш. 25.9419° и. д.
Надм. височина870 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати41°19′41.88″ с. ш. 26°30′33.84″ и. д. / 41.3283° с. ш. 26.5094° и. д.
Надм. височина19 m

Луда река води началото си под името Шейтан на 870 m н.в. в рида Пеперуда в Източните Родопи в Североизточна Гърция, на 2,3 km югоизточно от връх Шапка (1044 m). Тече в североизточна посока в дълбока и гъсто залесена долина под името Дяволорема. След гръцкото село Микрон Дерион започват красивите меандри на реката и на 1,6 km южно от село Горно Луково, Община Ивайловград навлиза в българска територия. В България Луда река протича на протежение от 20,2 km, от които 14,7 km като гранична река (левият бряг е български), а останалите 5,5 km – изцяло на българска територия, южно от село Мандрица. След устието на левия си приток река Чифлишко дере (ляв) Луда река отново навлиза в гръцка територия. Тук посоката ѝ става югоизточна, а долината ѝ широка. В целия този гръцки участък коритото на Луда река е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Марица на 19 m н.в., на 1,8 km южно от град Димотика (Дидимотихо).

Границите на водосборния басейн на Луда река са следните:

  • на запад и север – с водосборния басейн на река Арда;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Филиури, вливаща се директно в Бяло (Егейско море;
  • на югоизток – с водосборните басейни на малки реки, десни притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Бююкдере (в Гърция)
  • ← Байрактар (в Гърция)
  • ← Меча река (в Гърция)
  • → Сумак (най-големият ѝ приток в Гърция)
  • ← Даулдере (по границата с Гърция)
  • ← Хасанджикбунар (в Гърция)
  • Бяла река (най-голям приток)
  • → Акаланско дере
  • → Чифлишко дере (по границата с Гърция)
  • → Стайку (в Гърция)
  • → Амбели (в Гърция)
  • → Сайван (в Гърция)
  • ← Боцали (в Гърция)
  • ← Дзакаджик (в Гърция)
  • → Цамба (в Гърция)
  • → Ковил (в Гърция)
  • → Покота (в Гърция)
  • → Папалък (в Гърция)
  • → Корли (в Гърция)
  • ← Кумаюн (в Гърция)
  • ← Сутли (в Гърция)

Луда река има главно дъждовно подхранване, като водосборният ѝ басейн е силно подложен на средиземноморското влияние. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – февруари, а минималният – през септември.

Въпреки голямата си дължина по течението на реката има едва 4 населени места, в т.ч. 1 град:

  • В Гърция
  • В България

Районът на Луда река е един от най-чистите в екологично отношение в България.

На гръцка територия водите в долното течение на реката масово се използват за напояване на земеделските земи, разположени от двете страни по долината ѝ.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 293.