Бяла река (приток на Луда река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла река.

Бяла река (до 1942: Акче хисар[1]) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на България. Тя е най-големият приток на Луда река. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Ирантепе и Сърта в Източните Родопи.

Бяла река
Меандрите на Бяла река
Меандрите на Бяла река
41.3247° с. ш. 25.7717° и. д.
41.4339° с. ш. 26.175° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кърджали
Община Крумовград
Област Хасково
Община Ивайловград
Дължина69,6 km
Водосб. басейн594 km²
Отток7,53 m³/s
Начало
Мясторида Мъгленик,
Източни Родопи,
, на 2,2 km южно от с. Черничево
Координати41°19′28.92″ с. ш. 25°46′18.12″ и. д. / 41.3247° с. ш. 25.7717° и. д.
Надм. височина660 m
Устие
Мястоляв приток на Луда рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати41°26′02.04″ с. ш. 26°10′30″ и. д. / 41.4339° с. ш. 26.175° и. д.
Надм. височина52 m
Бяла река, снимана от крепостта Бял град
Бяла река в близост до село Меден бук

Бяла река извира под името Коджадере на 660 м н.в. от планинския рид Мъгленик в Източните Родопи, на 2,2 km южно от село Черничево, община Крумовград. Първите около 15 km тече в северна посока в дълбока и гъсто залесена долина между рида Ирантепе на запад и Черна планина (северно разклонения на рида Мъгленик) на изток. На 3,6 km североизточно от село Тинтява, община Крумовград прави остър завой на югоизток и долината ѝ става асиметрична – със стръмни десни склонове и полегати леви. В района на село Гугутка има малко долинно разширение, след което долината ѝ отново се стеснява и започват красивите меандри на Бяла река със стръмни скалисти брегове. Те са част от едноименната защитена територия с площ от 1532 ха[2]. След село Долно Луково реката завива на североизток, като меандрите ѝ стават по редки и с по-голям радиус. Северно от село Мандрица долината на реката значително се разширява, при село Одринци завива на изток и на 2,7 km източно от селото се влива отляво в Луда река на 52,5 m н.в.

Реката има широк водосборен басейн с по дълги леви и по-къси десни притоци, като площта му е 594 km2. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Корудере
  • → Дермендере
  • → Сулджандере
  • ← Мусадере
  • → Коджадере
  • ← Сюргюлийско дере
  • → Кокарджадере
  • ← Зърненица (Хамбардере)
  • → Ечемишка река (Арпадере, най-голям приток)
  • ← Чифликдере
  • ← Чукурска река
  • ← Юруклерска река
  • → Сухи дол
  • ← Казълчалдере
  • → Кондовска река
  • → Костилковска река
  • → Козлуджанско дере

Бяла река е с основно дъждовно подхранване, като максимумът е през февруари, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Долно Луково 7,53 m3/s.

По течението на реката са разположени 7 села:

Реката е известна е с красотата и чистата си вода и е един от най-незасегнатите от промишлени замърсявания райони в България. През 90-те години на 20 век в нея е открит българският ендемит родопски щипок[3].

В близкото минало, когато в района през който протича реката е имало поминък и се е развивало земеделие, макар и екстензивно, водите ѝ са се използвали за напояване.

На протежение от 16 km между селата Одринци и Мандрица преминава участък от Републикански път III-598 от Държавната пътна мрежа Ивайловград – Мандрица, а след това нагоре по течението ѝ, до село Меден бук, на протежение от 11,5 km участък от Републикански път III-5908.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 37.
  2. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
  3. Меандрите на Бяла река

Външни препратки редактиране